4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
С., 20,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2253 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2453 от 7.V.2014 г. на варненското [фирма], подадена против решение № 103 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 23.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 812/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 835/3.Х.2013 г. на Варненския ОС, ТК, по т. д. № 235/2013 г. С последното – на основание чл. 74 ТЗ – са били отменени решенията по т.т. 2 и 3 от дневния ред на Общо събрание на съдружниците в д-вото настоящ касатор, проведено на 15 януари 2013 г., а именно: решение, с което на основание чл. 126, ал. 3, т.т. 1-3 ТЗ е бил изключен като съдружник във [фирма] Х. Н. С. от [населено място] и решението, с което са били разпределени притежаваните от последния дялове в полза на съдружничката М. Хр. Д..
Единственото оплакване на търговеца настоящ касатор е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането ме и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от Х. Н. С. от [населено място] иск с правно основание по чл. 74 ТЗ да се отхвърли, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК варненският търговец обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 4, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от двете отделения на неговата търговска колегия (Р. № 196/17.ХІІ.2009 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 20/09 г.; Р. № 104/3.Х.2011 г. на І-во т. о. по т. д. № 876/2010 г.; Р. № 74/14.VІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 633/2010 г. и Р. № 157/8.ХІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 823/2010 г.), по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Редовно ли е свикано Общо събрание, когато връчването на поканата е станало при отказ, удостоверен от валидно упълномощено от управителя на д-вото лице и следва ли в пълномощното му да има изрична клауза за връчване на кореспонденция от името на д-вото, както и дали връчването на поканата по чл. 139 ТЗ представлява специален ред или е трябвало да се следва общият ред на чл. 42 ГПК?”
2./ „Способът, по който е станало връчването на поканата и отразяването на отказа, има ли решаващо значение и ако дружественият договор не го изключва изрично, следва ли да се приеме, че използването му не е в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ?”
Ответникът по касация Х. Н. С. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от Х. Н. С. срещу д-вото настоящ касатор конститутивен иск с правно основание по чл. 74 ТЗ е бил уважен, въззивната инстанция е приела, както че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на поканата за свикване на Общо събрание на съдружниците, а и щом като такъв не е бил предвиден и в приложимия към процесните отношения дружествен договор, публикуван в търговския регистър по партидата на дружеството, то връчването на поканата е можело да бъде осъществено по всички възможни и допустими способи, но не и чрез пълномощник на другия съдружник, снабден впоследствие (едва след датата на провеждане на процесното ОС на съдружниците – бел. на ВКС) с общо пълномощно, в което дори не се съдържа клауза, изрично оправомощаваща го да връчва книжа /”кореспонденция”/ на дружеството, поради което – по аргумент за противното от текста на чл. 42 ГПК, „удостоверителното му изявление” за отказа на съдружника ищец да я получи е преценявано на общо основание като частен свидетелстващ документ.
Последното от постановените по реда на чл. 290 ГПК 4 решения на ВКС, на които търговецът касатор се позовава в твърдението си за наличие на предпоставката по т. на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол няма отношение към нито един от релевираните от него два материалноправни въпроса, тъй като съдържа произнасяне по процесуалноправния въпрос за връзката между процесуалната възможност по чл. 272 ГПК и съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 ГПК. Съпоставено с останалите три решения на състави от двете отделения на ТК на ВКС, атакуваното въззивно решение не разкрива противоречие в разбирането, че императивният характер на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ няма предвид начина, по който следва да стане връчване на поканата – било чрез нотариус, от съдружник, по пощата, по телефакс, от лицензирана фирма, която извършва куриерски услуги, а също и че никой от възможните начини за връчване няма решаващо значение, защото законодателят акцентира върху доказаността на получаването й от съдружника. Изрично с решение № 196/1.ХІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 20/2009 г. се приема, че няма пречка връчването на поканата за ОС да стане при отказ, но последният трябва да е направен точно от съдружника, на когото се връчва поканата, а оттам следва, че удостоверяването на такъв отказ е възможно единствено по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5-то ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 23.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 812/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2253 по описа за 2014 г.