4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 21.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………….……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 4222 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7056 от 21.VІ.2013 г. на М. Б. М. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 731 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 15.ІV.2013 г., постановено по гр. д. № 3873/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1197 на СГС, ГК, с-в І-2, от 24.ІІ.2012 г. по гр. дело № 3713/2010 г. С последното в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било признато за установено, че по отношение на касатора Г. Л. К. от София има съществуващо вземане въз основа на запис на заповед от 28.ІІ.2008 г. в размер на 28 373.91 лв., ведно със законната лихва, дължима по следния начин: За периода от 2.ІХ.2008 г. и до 1.ІХ.2009 г. – върху главница от 30 000 лв.; За периода от 1.ІХ.2009 г. и до 1.Х.2009 г. върху главница от 29 804.59 лв.; За периода от 1.Х.2009 г. и до 17.ХІ.2009 г. – върху главница от 29 417.59 лв.; От 17.ХІ.2009 г. и до окончателното погасяване на съществуващото вземане – върху неговата главница от 28 373.91 лв.
Оплакванията на М. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че процесният запис на заповед бил „нищожен поради липса на основание”, а също и че неоснователно от страна на САС било игнорирано направеното възражение „за липса на каузално правоотношение между страните”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с константна практика на ВКС, обективирана в решение № 390/24.ІV.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 25/08 г., в решение № 221/25.VV.2008 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 893/07 г., а също и в решение № 244/4.ІV.2008 г. на І-во т.о. по т. д. № 783/07 г., без обаче да е бил формулиран какъвто и да било въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело. Отделно от това произнасянето на САС по въпрос, „свързан с разпределянето на доказателствената тежест между страните в процеса”, бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже – според задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 173/12.І.2011 г. на състав от І-во т.о. по т. д. № 901/09 г. – „всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания”.
Ответникът по касация Г. Л. К. от София не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. Б. М. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предмет на обжалване пред ВКС са само решенията на въззивните съдилища, попадащи извън ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК – не и пороци, присъщи на първоинстанционните съдебни актове. От друга страна, изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по никакъв начин не може да се изразява в просто продължение на касационната жалба. Напротив, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в него касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на въпроса /бил той материално- или процесуално правен/, който е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неудачната формулировка на касатора М. за произнасянето на САС по въпрос, който бил „свързан” с разпределянето на доказателствената тежест в процеса, е по естеството си буквално повторение на оплакването му за допуснато от въззивната инстанция нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 154 ГПК. Но касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК не може да се отъждествява с основание за допустимост на касационния контрол, а наличието на задължителна практика на ВКС a priori изключва наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 731 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 15.ІV.2013 г., постановено по гр. дело № 3873/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4222 по описа за 2013 г.