3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 07.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 283 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4542/7.VІІІ.2014 г. на Н., подадена против определение № 485 на Варненския апелативен съд, ТК, от 16.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 412/2014 г., с което – като процесуално недопустимо – е било прекратено производството по същото, образувано по реда на чл. 729, ал. 3 ТЗ.
Извън общото си оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение, А. частен жалбоподател поддържа, че този съдебен акт бил постановен „в противоречие с практиката на ВКС”, обективирана в Опр. № 57/14.І.2014 г. на състав от І-во т. о. по ч. т. д. № 4728/2013 г. С оглед това Н. претендира отменяване на атакуваното прекратително определение. Инвокиран е довод, че дори и да се е приемело, че подаденото от А. частен жалбоподател възражение „не е същинско възражение”, то ограничението в правото на обжалване по чл. 729, ал. 3 ТЗ следвало да се отнася до тези кредитори, които били имали правен интерес и право на възражение срещу поредността на изплащане на тяхно вземане в изготвената от синдика сметка, „но не са го упражнили своевременно”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд настоящата частна жалба на Н. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 621 ТЗ доколкото в тази част /Част ІV ТЗ, озаглавена „Несъстоятелност”/ няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. В случая това по-конкретно означава, че приложима е и разпоредбата на чл. 3 от процесуалния закон, вменяваща в задължение на участниците в съдебните производства лица и техните представители – „под страх от отговорност за вреди” – да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно. При ясното съдопроизводствено правило на чл. 729, ал. 3 ТЗ, че легитимиран да обжалва одобрената с определение на съда по чл. 613 ТЗ сметка за разпределение – наред с длъжника и с комитета на кредиторите, е само онзи от кредиторите в пр-вото по несъстоятелност, „който е подал възражение по чл. 728 ТЗ”, очевидно е, че всяко друго изявление, което по естеството си не е насочено „срещу сметката”, не може да бъде приравнено на такова възражение.
В процесната хипотеза главният мотив на въззивния съд, за да прекрати образуваното пред него пр-во по реда на чл. 729, ал. 3 ТЗ, е бил относно това, че „не е предвидено обжалване на определение на съда /по несъстоятелността – бел. на ВКС!/, с което той отказва да одобри сметката и дава указания на синдика какви действия да предприеме преди изготвяне на сметката”. Следователно, щом като не е била налице базисната предпоставка, отнасяща се до предмета на подадената от Н. частна жалба, ирелевантно е обстоятелството какво е било съдържанието на направеното от същата агенция изявление към съда по чл. 613 ТЗ , означено от нея като „възражение по чл. 728 ТЗ”.
В заключение, определение № 57/14.І.2014 г. на състав от І-во т. о. на ВКС по ч. т. д. № 4728/2013 г., на което А. частен жалбоподател се позовава в подкрепа на общото си оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение, се отнася до предвидената в закона хипотеза на одобрена – след съответната й корекция – сметна за разпределение, докато процесния случай е диаметрално противоположен, предвид атакуването на отказ на съда по чл. 613 ТЗ да одобри такава сметка.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 485 на Варненския апелативен съд, ТК, от 16.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 412/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 283 по описа за 2015 г.