О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 18.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………..…. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 932 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /във вр. чл. 130, изр. 2-ро ГПК/ и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3007 от 21.ІІ.2017 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 345 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 30.І.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 351/2017 г., с което е била оставена без уважение предходна частна жалба на дружеството настоящ частен касатор срещу протоколното определение от 16.ХІ.2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-9, по т. д. № 4095/2016 г., с което – на основание чл. 130 ГПК /предвид констатация за недопустимост на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск/ – е било прекратено първоинстанционното производство.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните три правни въпроса:
1./ „Следва ли преценката на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, да е обективирана в разпореждане за връщане на същото /т.е. на възражението/?”;
2./ „Може ли да се счита за надлежно подадено възражение от името на задълженото лице чрез пълномощник, ако същото е заведено /”входирано”/ в законния срок, но при допусната техническа грешка в изписването на задълженото лице?”;
3./ „Може ли веднъж оспорена с възражение по реда на чл. 414 ГПК, заповедта за изпълнение да влезе в сила без да е образувано производство по предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК от страна на кредитора?”;
Поддържа се от страна на търговеца частен касатор, че наличието на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се проявявало в противоречие между атакуваното определение на САС и постановките на ТР № 4/1.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., а също и с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 163/4.ІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 901/2010 г., както и в Опр. № 1006/6.ХІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 621/2012 г.
Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК, САС е споделил решаващия извод на първостепенния съд, че срещу издадената в полза на [фирма] (в несъстоятелност) заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на 35 100 000 евро не е постъпило възражение от страна на длъжника по нея – търговецът настоящ частен касатор.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На тази плоскост може да се констатира, че релевираните от търговеца настоящ частен касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси с номера 1 и 3 не са били въобще предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение и същите имат изцяло хипотетичен характер. От значение за изхода на делото е единствено въпросът с пор. № 2, при произнасянето си по който САС изрично е констатирал, че подаването на възражение срещу издадена в полза на кредитна институция заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, извършено вместо от длъжника по нея, от едно трето /макар и свързано с него/ лице и при липса на доказателства то да е било упълномощавано за това, е равнозначно на липса на възражение, а наведените доводи за допесната техническа грешка при изписване наименованието на длъжника – правно несъстоятелни. Този решаващ извод на САС не само не е в противоречие, а, напротив – е в точно съответствие с цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на частния касатор /но също така и в мотивите към атакувания съдебен акт/ Опр. № 163/4.ІІ.2011 г. на състав на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 901/2010 г., основаващо се върху непротиворечива практика по чл. 290 ГПК относно това, че исковото производство по чл. 422 ГПТК е фаза от развитието на заповедното пр-во, с уважаването на положителния установителен иск на кредитора в която се стабилизират последиците на заповедта за изпълнение, като същата влиза в сила – „освен в случаите, когато това е настъпило поради неупражнено право на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 549 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 31.І.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 351/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2