4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София,09.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……………….…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 849 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Б. П. от [населено място], подадена против онези две части от въззивното решение № 1063 на Варненския ОС, ТК, от 18.ХІ.2014 г., постановено по т. д. № 897/2014 г., с които е било обезсилено първоинстанционното решение за разваляне, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, на сключен между страните по спора предварителен договор от 6.VІІ.2007 г („за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване, възлагане на строителство и прехвърляне право на собственост”), както и досежно отхвърлянето на конститутивен иск на касатора със същото правно основание, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Варна за разваляне на сключения помежду им договор от 6.ХІІ.2007 г. с предмет „взаимно учредяване на право на строеж” върху дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № 737 по кадастралния план за местността „С.” от землището на [населено място].
Оплакванията на касатора П. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в така атакуваните две негови части като в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира частичното му касиране.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Б. П. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който Варненският ОС да се е произнесъл с атакуваните две части от въззивното си решение, касаторът сочи, че налице било противоречие между него, от една страна, и Решение № 805/22.І.2004 г. на състав на ІІ-ро г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 46/2003 г. – от друга.
Ответното по касация „С. Строй” Е.. Варна не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните от П. две негови части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на С. Б. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Като постановено по обективно кумулативно съединени конститутивни искове с предмет развалянето на договори за покупко-продажба на идеални части от неурегулиран поземлен имот с пространство от 774 кв.м., които са били обективирани във формата на нот. акт № 104 от 6.ІV.2009 г. и съответно – в нот. акт № 22 от 6.VІІ.2007 г., чиято цена е била под 5 000 лв. /видно от титулната част на исковата молба с вх. № 32549 от 29.Х.2012 г. по описа на Варненския ОС/, въззивното решение не подлежи на обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на този законов текст към датата на постановяването му, а именно 18.ХІ.2014 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК). При констатацията на настоящия състав на ВКС, че в изложението на касатора П. липсва ясно и точно формулиран въпрос/и, по който въззивната инстанция да са е произнесла с атакуваната прекратителна и с атакуваната отхвърлителна част от решението си, в процесния случай по необходимост се налага извод, че не е налице приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1063 на Варненския окръжен съд, ТК, от 18.ХІ.2014 г., постановено по т. д. № 897/2014 г. В ЧАСТТА, с която е било обезсилено първоинстанционното решение досежно постановеното разваляне – на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – на предварителен договор между страните по спора от 6.VІІ.2007 г., КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен иск със същото правно основание за разваляне на сключен между същите във формата на нот. акт № 12/6.ХІІ.2007 г. договор за „взаимно учредяване на безсрочно право на строеж” по описа на нотариус с рег. № 363.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2