5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 07.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 749 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288-във вр. чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5766 от 11.VІ.2012 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 689 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 26.ІV.2012 г., постановено по т. дело № 3355/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 3521 на СГС, ГК, с-в І-3, от 14.VІІ.09 г. по т. д. № 3154/07 г.: за осъждането, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на това д-во да заплати на Е. Я. Н. от София сума в размер на 13 880 $ /тринадесет хиляди осемстотин и осемдесет щатски долара/ с левова равностойност в размер на 20 101.43 лв. /двадесет хиляди сто и един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща неизпълнено парично задължение, поето от търговеца настоящ касатор по силата на клаузата по т. 7, б. „б” от Споразумение между тогавашните съдружници в [фирма]-София (сега с фирмено наименование „Х.-И.”), както и сума в размер на 625.76 $ /шестстотин двадесет и пет щатски долара и седемдесет и шест цента/, с левова равностойност от 906.24 лв. /деветстотин и шест лева и двадесет и четири стотинки/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за период от 5 години, считано от 1 юли 2002 г. и ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на завеждане на делото /14.VІІІ.2007 г./ и до окончателното й изплащане, а също и 2 840 лв. разноски за І-воинстанционното пр-во.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 125, ал. 3 ТЗ/, поради което се претендира касирането му вкл. и в частта му за разноските в размер на 1 450.14 лв., присъдени в тежест на д-вото за първоначалното въззивно и касационни пр-ва, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенциите на Е. Я.. Н. от София
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване както с твърдение за недопустимост на атакуваното въззивно решение, така и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решение на отделни състави от Второто отделение на неговата търговска колегия (Р. № 224/10.ІХ.2009 г. по т. д. № 765/08 г.; Р. № 25/3.ІV.2009 г. по т. дело № 504/08 г. и Р. № 64/9.VІ.2009 г. по т. д. № 504/08 г. – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК) по два материалноправни въпроса, както следва:
1./ „За начина, по който се уреждат имуществените отношения между дружество с ограничена отговорност и съдружници, които прекратяват участието си в него?”;
2./ „Относно характера на правната норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ: императивен или диспозитивен?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. Я. Н. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По оплакването на търговеца касатор за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 in fine на ТР № 1/19.ІІ.2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – нищожността, на обжалваното решение и само „ако съществува вероятност” последното да е постановено при пороци по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, то ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, респ. – валидността му, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. Но, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивният съд, на който делото е изпратено за повторно разглеждане, го разглежда по общия ред, като производството започва „от незаконосъобразното действие”, което е послужило като основание за отмяна, респ. – за обезсилване, на първото въззивно решение и указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за състава на съда, на който е върнато делото. В случая указанията, дадени на състава на САС с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 126/5.Х.2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т. д. № 889/2010 г., са били в смисъл, че при прекратяване на участието си в О. съдружникът има право на дружествен дял от имуществото на търговеца, определен съгласно чл. 127-във вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ, „какъвто сега не се претендира от ищеца” или искът, който следва да се счита предявен в действителност и подлежи на разглеждане от новия състав на въззивната инстанция е с предмет присъждане на сумите, за които между страните по спора е било постигнато съгласие, обективирано в клаузата по т. 7, б. „б” от Споразумението от 1 юли 2002 г. Следователно възражение за надлежно предявен осъдителен иск, по който САС е следвало да се произнесе и който в действителност е бил предмет на произнасянето му с атакуваното въззивно решение от 26.ІV.2012 г. по т. д. № 3355/2011 г., не може да се слуша повторно /арг. чл. 294, ал. 1 ГПК/.
2. Относно допустимостта на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по същото дело. Но щом като с категоричност бе установено, че предявеният от Е. Я. Н. осъдителен иск срещу д-вото настоящ касатор не е бил такъв с правно основание по чл. 125, ал. 3 ТЗ, релевираните от този касатор два материалноправни въпроса не са предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, т.е. те обективно не са годни да обосноват приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това практически не е възможно по т. д. № 504/2008 г. по описа на Второ т. о. на ВКС да са били постановени две решения по чл. 290 ГПК: едното от 3.ІV.2009 г., а другото – от дата 9 юни с. г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 689 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 26.ІV.2012 г., постановено по т. дело № 3355/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2