4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 29.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2138 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 6397 от 14.V.2015 г. на [община], подадена чрез нейния кмет, против решение № 698 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 6.ІV.2015 г., постановено по т. дело № 258/2015 г., с което, след обезсилване на първоинстанционното решение, е било прекратено пр-вото, образувано по отрицателния установителен иск на тази община с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-София, за признаване, че общината не му дължи посочени в поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 2971/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841 суми: в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), дължима като възнаграждение за извършени, но неразплатени строително-монтажни работи /СМР/ по сключен между страните по спора договор от 31.Х.2007 г. за обект „К. на [населено място] с два бр. МПСОВ”, ведно със законната лихва от 2.ІV.2012 г. и до окончателното й изплащане, както и сумите представляващи разноски и такси по изпълнителното дело в тази му част.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [община] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следния противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, който заедно с това бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Представлява ли доводът за изтекла погасителна давност факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, настъпил след приключване на съдебното производство, по което е било издадено изпълнителното основание?” В тази връзка общината касатор се позовава както на въззивното решение № 2/28.І.2009 г. на Кърджалийския ОС, постановено по гр. д. № 15/2008 г., така и на решение № 210/19.VІ.2008 г. на Пловдивския ОС, постановено по т. д. № 218/08 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да обезсили решението на първостепенния съд и да прекрати исковото пр-во по отрицателния установителен иск на общината настоящ касатор с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция е могла да констатира, че „ищецът / [община] – бел. на ВКС/ основава иска си на факта, че изпълняемото право е погасено по давност, изтекла на 31.Х.2012 г., преди приключването на съдебното дирене в производството по т. д. № 3343/2013 г. на САС, а не твърди наличие на нови факти, осъществени след посочения момент, които да са довели до погасяване на вземането”. Следователно релевираният от общината касатор в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК правен въпрос е с изцяло хипотетичен характер – не е включен в предмета на спора по делото, по което е било постановено атакуваното въззивно решение и затова обективно не е могъл да е обуславящ за правните изводи на състава на САС. При отсъствието на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, е безпредметно обсъждането на релевираните от общината касатор допълнителни основания – тези по т.т. 2 и 3 на същия законов текст. Единствено за пълнота на настоящето изложение ще следва да се отбележи, че в случая няма данни решение № 210/19.VІ.2008 г. на Пловдивския ОС, постановено по т.д. № 218/08 г., да е влязъл в сила съдебен акт, докато решение № 2/28.І.2009 г. на Кърджалийския ОС по гр. дело № 15/08 г. е било постановено в пр-во по реда на чл. 435, ал. 1 сл. ГПК, т.е. не в исково производство, а в такова по обжалване действията на съдебен изпълнител. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 3/12.VІІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2005 г., което не е изгубило значението си и понастоящем, при действието на процесуалния закон, който е в сила от 1.ІІІ.2008 г., с оглед естеството и предмета на образуваното по този ред /на чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК/ производство, следва да се приеме, че в него окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и затова е несъмнено, че така разпореденият от закона съдебен контрол над тези актове не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото в чл. 435, ал. 1 и сл. ГПК производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, „поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение”. С оглед последното заключение, а и като се имат предвид и задължителните постановки по т.т. 3 и 4 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в случая се налага извод, че и от формална гледна точка не са налице предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по отношение на атакуваното от [община] въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 698 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 6.ІV.2015 г., постановено по т. дело № 258/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2138 по описа за 2015 г.