6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 20.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1567 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1232 от 9.ІІ.2015 г. на [фирма]-София (същата означена и като „частна”), подадена против решение № 115 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 8.ХІІ.2014 г., постановено по т. дело № 297/2014 г., с което е бил отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК положителен установителен иск на кредитната институция срещу С. М. М. от Бургас за съществуването на нейни вземания във връзка с усвоен от ответника ипотечен кредит по договор от 3.ХІІ.004 г. и анекс към него от 20.ХІ.2009 г., а именно: 32 106 евро главница, 9 953.59 евро лихва за периода от 20.VІ.2010 г. и до 10.ХІ.2011 г., както и законна лихва върху горепосочената главница, считано от 11.ХІ.2011 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК) и до окончателното изплащане на сумата.
Оплакванията на банката касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила „и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Софийския апелативен съд”. Поради това се претендира касирането му
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-София обосновава приложно поле на касационното обжалване както с порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, така и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с него Бургаският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд” – без обаче този въпрос въобще да е формулиран.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. М. М. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а с молба от 16.І.2016 г. (заведена с вх. № 473/18.І.2016 г. в канцеларията на ТК на ВКС) и за присъждането на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 2 500 лв.: съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № В-[ЕГН]/28.ІV.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокирани са доводи, че достатъчно в случая е, че банката касационен жалбоподател не твърди в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК атакуваното от нея въззивно решение да противоречи на постановката по т. 18 от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а – от друга страна, при липсата на конкретно посочване в жалбата колко са изискуемите погасителни вноски, които кредитополучателят М. не е направил, в какъв размер са те и за какъв период се отнасят, този пропуск не би могъл да бъде преодолян впоследствие без да се наруши правото на защита на ответника по касация.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Относно наличието на порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното решение. Надлежно разяснено е, че само ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо /или нищожно/, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касаионен контрол, в който случай преценката за наличието на негов порок било по смисъла на т. 2 или по смисъла на т. 1 на чл. 281 ГПК ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай касаторът [фирма] нито поддържа искане за обезсилване на атакуваното въззивно решение, нито аргументира твърдението си за недопустимост на същото извън тезата си, че то противоречало на практиката на ВКС, „както и с практиката на САС”. Такива противоречия обаче, обективно не могат да бъдат установени без в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата да има ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Но даже и когато такива са налице, това пак не би могло да означава непременно, че съдебният акт по съществото на спора, постановен от въззивната инстанция, е процесуално недопустим. Меродавно в процесната хипотеза е, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по съществото на същия положителен установителен иск, предявен от [фирма] срещу ответника С. М. от Бургас по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК. Следователно, щом като не се констатира вероятност това въззивно решение да е процесуално недопустимо, за ВКС не съществува задължение да го допусне до касационен контрол само на основание бланкетното твърдение на банката касатор за наличието на такъв негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК.
Относно наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото в настоящето касационно производство и предвид изрично направеното от ответника по касация С. М. писмено искане за това от 16.І.2016 г., банката касатор ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас за изготвяне на писмена отговор по касационната жалба, депозиран по делото по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК и съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № В-[ЕГН]/28.ІV.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 8.ХІІ.2014 г., постановено по т. д. № 297/2014 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати С. М. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], комплекс „Л.”, [жилищен адрес] ет. ІІІ, ап. № 40, СУМА в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща платен от последния хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1567 по описа за 2015 г.