5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 19.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2428 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7302/1.VІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 847 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, постановено на 27.ІV.2015 г. по т. д. № 4904/2014 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение (без номер) на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-15, от 28.VІІІ.2014 г. по т. д. № 4118/2013 г. както в ЧАСТТА МУ, с която е било признато за установено по субективно съединените искове, предявени от Д. пенсионен фонд „Д.”, Професионален пенсионен фонд „Д.” и У. пенсионен фонд „Д.”, че решение от 20 юни 2013 г. на ОС на акционерите в д-вото касатор за приемане на правила за дейността на този негов орган е нищожно – „поради липса на компетентност” на Общото събрание да приема такива правила без изменение или допълнение на устава на търговеца, така и В ЧАСТТА МУ, с която по предявените в условията на субективно съединяване конститутивни искове на трите пенсионни фонда с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ е било отменено решение на ОС на акционерите на [фирма] от същата дата – „за приемане на допълнения в разпоредбите на чл. 64, чл. 73 и чл. 82 от устава” на д-вото настоящ касатор, като в резултат последното е било осъдено – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати на тези трима ищци съдебно-деловодни разноски в размер на платената държавна такса за завеждане на делото от 160 лв.
Оплакванията на д-вото касатор са за недопустимост на атакуваното въззивно решение в първата негова /установителна/ част и съответно – за неправилност на същото във втората /отменителната/ му част: предвид наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това се претендира неговото обезсилване – в първата атакувана част и, съответно, касирането му във втората, ведно с постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция: „в смисъл на наличието на валидност и на съответствие със закона на посочените Правила за дейността”, както и „в смисъл на наличието на съответствие на посочените разпоредби от устава на търговеца /чл.чл. 64, 73 и 82/ със закона”.
Освен с порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК на атакуваното въззивно решение в неговата първа /установителна/ част, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че и в двете атакувани части на решението си САС се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е Общо събрание на акционерите да приема процедурни и организационни правила за своята дейност, които да са общоважими занапред, в случай че тези правила не са инкорпорирани в устава на същото акционерно д-во?”;
2./ „Допустимо ли е въвеждането на концепцията за решаващ глас на Председателя на Управителния съвет и на Надзорния съвет на АД при вземането на решения от компетентността на тези два съвета, в случай че тази концепция е предвидена съгласно устава на същото акционерно дружество?”
Ответните по касация три пенсионни фонда /доброволен, професионален и универсален/ с общото фирмено наименование „Д.” не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и съответно за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само по първия материалноправен въпрос, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора по делото и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай, за да потвърди първоинстанционното решение вкл. и в частта му, с която – на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ – е било отменено решението от 20 юни 2013 г. на Общото събрание на акционерите в д-вото касатор за приемане на изменения в разпоредбите на чл.чл. 64, 73 и 82 от неговия устав, САС е приел, че щом с императивната разпоредба на чл. 239, ал. 1 ТЗ е установен еднакъв обхват на правата и задълженията на членовете на съветите – „независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях”, то възможността за различно уреждане в устава на което и да е акционерно д-во на механизма за вземане на решения от тези съвети /на директорите, управителен и надзорен/ е сведена само до изискванията за кворум и мнозинство /чл. 238, ал. 2 ТЗ/ и то само в хипотеза, когато в устава изискванията са завишени спрямо тези, предвидени в първата алинея на същия законов текст. Следователно, след като т. нар. „въвеждане на концепция за решаващия глас” не е било надлежно включено в предмета на спора по делото, вторият формулиран в изложението на търговеца касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК материалноправен въпрос се явява такъв с изцяло хипотетичен характер. Като ирелевантен за изхода на делото, този въпрос изключва главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
По наличието на приложно поле на касационното обжалване по първия материалноправен въпрос:
Съгласно разясненията по т. 1 in fine от задължителните за съдилищата постановки на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за допустимостта, респ. – за нищожността, на обжалваното решение. Ето защо, само ако съществува вероятност последното да страда от някой от пороците, визирани в чл. 281, т.т. 1 или 2 ГПК, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за неговата допустимост /или нищожност/ ще се извърши с решението му по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай обаче такава вероятност няма: съгласно т.т. 1 и 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., порочните решения на общите събрания на търговските дружества са отменяеми, докато тяхното квалифициране като нищожни /не и като унищожаеми/ е допустимо само по критериите на Търговския закон и този порок на решението на ОС може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. Следователно приложното поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е ограничено единствено до първия материалноправен въпрос, релевиран в изложението на търговеца касатор, а именно: „Допустимо ли е Общото събрание на акционерите в АД да приема процедурни и организационни правила за своята дейност, които да са общоважими занапред, в случай, че тези правила не са инкорпорирани в устава на същото дружество?” При установените в чл. 221, т.т. 1 и 11 ТЗ конкретни правомощия на ОС на акционерите, а именно „да изменя и допълва устава на дружеството”, както и „да решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава”, се констатира законова непълнота досежно това дали този главен орган на акционерното дружество може да действа и по целесъобразност, приемайки организационни правила за собствената си дейност с цел повишаване на нейната ефективност, т.е. „вътрешни правила”, които не се отнасят непременно до начина на свикването му /чл. 165, т. 9 ТЗ/, до неговото провеждане /чл. 222 ТЗ/ или досежно включването на въпроси в дневния му ред /чл. 223а ТЗ/ , т.е. такива, намиращи се извън обхвата на онези, които са задължително разписани в неговия устав при съобразяване императивните изисквания на закона.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 847 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 27.ІV.2015 г., постановено по т. дело № 4904/2014 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било признато за установено по исковете, предявени от Д. пенсионен фонд „Д.”, Професионален пенсионен фон „Д.” и У. пенсионен фонд „Д.”, че решение от 20 юни 2013 г. на Общо събрание на акционерите в [фирма] за приемане на правила за дейността на този негов орган било нищожно – поради „липса на компетентност” на Общото събрание да прима такива правила без изменение или допълнение на Устава на дружеството.
У К А З В А на касатора [фирма]-София чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК – адв. П. Н. И., че следва, в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителната такава в размер на 40 лв. (четиридесет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., определена по размер съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в отрито съдебно заседание с призоваване на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение В ДРУГАТА НЕГОВА АТАКУВАНА ЧАСТ, с която са били уважени предявените в условията на субективно съединяване искове на трите пенсионни фонда с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ: за отмяна на решение от 20 юни 2013 г. на Общо събрание на акционерите в [фирма]-София за изменение на членове 64, 73 и 82 от Устава на това акционерно дружество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2428 по описа за 2015 г.