5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№381
София, 16.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 534 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 14517/23.VІІІ.2017 г. на Н., З, С. и Ж. М. – четиримата от [населено място], [община], област Бургас, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1741 на Софийския апелативен съд, ТК, 4-и с-в, от 17.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 170/2017 г., с която са били отхвърлени техните субективно съединени преки искове срещу застрахователната компания [фирма]-София за разликата над присъдените им от първостепенния съд обезщетения за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 14.ХІ.2013 г., и до пълния размер на всяка от претенциите, възлизащ на 200 000 лв. (двеста хиляди лева).
Поддържайки общо /блакетно/ оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, четиримата касатори претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени в пълнен размер преките им искове срещу ответната ЗК [фирма]-София, посредством допълнителното присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от процесното ПТП, както следва: а./ За Н. М. М. – 130 000 лв.; б./ За Злати М. М. – 144 000 лв.; в./ За С. М. М.- 144 000 лв.; г./ За Ж. М. М. – 158 000 лв., вкл. и ведно със законната лихва, считано от датата на вредоносното събитие /14.ХІ.2013 г./ и до окончателното изплащане на всяка от горепосочените суми, както и разноски за водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата четиримата нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса
1./ „Следва ли единствено поради факта, че дъщерята на загиналия в хода на процесното ПТТ е живяла отделно от своя баща, да й бъде присъдено по-ниско обезщетение в сравнение с това на останалите му деца, въпреки, че от данните по делото не се установяване същата да търпи неимуществени вреди в по-малък обем?”;
2./ „Следва ли съдът при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент?”;
3./ „Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпване на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен?”;
4./ „Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат?”
По реда на чл. 287, ал. 4 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София е подала насрещна касационна жалба срещу другата /осъдителната/ част на същото въззивно решение, претендирайки частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който присъденото на всеки от четиримата касатори обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от процесното ПТП на 14.ХІ.2013 г. да се намали наполовина. Единственото оплакване на застрахователя е за постановяване на въззивното решение в така посочените негови осъдителни части в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като в тази връзка той инвокира довод, че присъдените суми като обезщетения за неимуществените вреди на четиримата ищци били прекомерно завишени и не кореспондират с осъщественото от загиналия техен общ наследодател пътно поведение във връзка с настъпилото ПТП.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на насрещната му касационна жалба, застрахователят неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „Дали неспазването на абсолютната забрана за управление на превозно средство под въздействието на алкохол – предвид специфичните промени в поведението и индивидуалните реакции на водача, не представлява само по себе си обективен принос за настъпване на вредоносния резултат?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на Н., Злати, С. и Ж. М. – четиримата от [населено място], [община], област Бургас, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Като подадена в пределите на едномесечния преклузивен срок по чл. 287, ал. 1 ГПК, процесуално допустима се явява и насрещната касационна жалба на ответната застрахователна компания [фирма]-София.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е съобразила задължителната практика на ВКС досежно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, обективирана както в постановките на ППВС № 4/1968 г., така и в поредица решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии. На тази плоскост отчетена е била както прекъснатата завинаги психологическа връзка между загиналия общ наследодател на ищците /преживяла съпруга, синове и задомена дъщеря/ с всеки един от тях, но също и конкретните икономически условия в страната към датата на вредоносното събитие, съобразявайки като индиция за това лимитите по § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след датата 1 януари 2010 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в прозцесния случай по необходимостк се налага извод, че и четирите, формулирани от касаторите ищци правни въпроса, се явяват такива, отнасящи се изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната от тях негова отхвърлителна част. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната допълнителна предпоставки за това – тази по т. 1 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, образувано по съвместната касационна жалба на Н., С., З и Ж. М. от [населено място], [община], област Бургас, както и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, подадената от ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София насрещна касационна жалба (с вх. № 17511/23.Х.2017 г.) не следва да бъде разглеждана.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1741 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 17.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 170/2017 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 534 по описа за 2018 г.