О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 01.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 404 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 741/4.ІІІ.2010 г. на Т. И. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против онези части от решение № 4 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 11.І.2012 г., постановено по гр. дело № 458/2011 г., с които тя е била осъдена да заплати на М. Ив. К. от същия град следните суми: 1/ В размер на 5 339.53 лв. /пет хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава в периода от 30.Х.2007 г. и до 3.VІ.2009 г. върху главница от 22 500 лв., дължимо от Гаранционния фонд за претърпени от последната неимуществени вреди от ПТП, причинено по вина на настоящата касаторка на датата 30.Х.2007 г.; 2/ В размер на 588.18 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в периода от 30.Х.2007 г. и до 3.VІ.2009 г. върху главница 2 242.91 лв., представляваща обезщетение, дължимо от Гаранционния фонд, за претърпени от М. Ив. К. имуществени вреди от същото ПТП.
Единственото оплакване на касаторката П. е за постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части в нарушение на материалния закон, понеже „не бил съобразен принципа на справедливост при определяне на размера на претендираното обезщетение”. Поради това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени предявените срещу нея осъдителни искове за лихви, като неоснователни – погасени по давност.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две части от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., по материалноправния въпрос „за правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД”, а също и по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос: „по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД за погасителната давност за вземания за лихва”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. И. К. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на Т. И. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Въззивната инстанция е осъдила предпочетеният ответник Г. фонд да заплати главници на дължимите обезщетения за претъпени от К. неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 30.Х.2007 г. по вина на касаторката П., приемайки обаче, че за периода от така установената дата на деликта и до 3 юни 2009 г. /когато претенциите са били заявени пред ГФ/ законната лихва върху двете главници в размери съответно 5 339.53 лв. и 588, 18 лв. следва да бъде присъдена в тежест на прекия делинквент – настоящата касаторка Т. Ив. П..
Въпросът „за правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД” е такъв дали в атакуваната си осъдителна част, по иска за присъждането на сума в размер на 5 339.53 лв., решението на Великотърновския апелативен съд е постановено в нарушение на посочената материалноправна разпоредба. Недопустимо е обаче касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационния контрол. В тази връзка в изложението на касаторката П. към жалбата й не само липсват конкретни доводи в какво се състои противоречието между обжалваното въззивно решение и цитираното ППВС № 4/1968 г., но и така релевираният материалноправен въпрос не би могъл да е от значение за изхода на делото по предявения срещу нея иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 288, ал. 7 КЗ. В заключение, дали една претенция за присъждане на лихви е основателна или е погасена по давност, не представлява правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, щом по отделните дела се вземат предвид различни факти относно началния момент, от който започва да тече специалната погасителна давност по чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 11.І.2012 г., постановено по гр. дело № 458/2011 г. В ЧАСТТА МУ, с която, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 288, ал. 7 КЗ, Т. И. П. от [населено място] е била осъдена да заплати на М. И. К. от същия град сума в размер на 5 339.53 лв. /пет хиляди триста тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/, представлява обезщетение за забава в периода от 30.Х.2007 г. и до 3.VІ.2009 г. върху главница от 22 500 лв., чиито заплащане е било присъдено в тежест на Гаранционния фонд за претърпени от К. неимуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на П. на 30.Х.2007 г., КАКТО И В ЧАСТТА от същото въззивно решение, с която П. е била осъдена, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 288, ал. 7 КЗ, да заплати на К. сума в размер на 588.18 лв. /петстотин осемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в периода от 30.Х.2007 г. до 3.VІ.2009 г. върху главница от 2 242.91 лв., присъдена в тежест на Гаранционния фонд като обезщетение за претърпени от К. имуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 30.Х.007 г. по вина на касаторката П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2