О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С., 11.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 747 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 1091 от 23.І.2017 г. на С. К. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2466 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 22.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 4374/2016 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-8 от 25.ІІІ.2016 г. по гр. дeло № 5156/2016 г. в атакуваната от С. негова отхвърлителна част: досежно отхвърлянето на прекия му иск срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени телесни увреждания при ПТП, причинено на 15.VІ.2011 г. от водач на автобус с рег. [рег.номер на МПС] , в частта за разликата над присъденото такова обезщетение от 115 000 лв. (сто и петнадесет хиляди лева) и до пълния предявен размер на претенцията с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от 340 000 лв. (триста и четиридесет хиляди лева), вкл. и ведно с претендирана върху тази разлика от 225 000 лв. законна лихва.
Оплакванията на касатора са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 12 ГПК, както и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК/, като понастоящем той поддържа размер на претенцията си срещу застрахователя от 220 000 лв., „ведно със законните последици”, претендирайки касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият му иск „да се уважи и за разликата над присъдените 115 000 лв. до поддържания размер от 220 000 лв. с всички законни последици, вкл. лихви и разноски”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 104/25.VІІ.2014 г. на І-во т.о. на ВКС по т.д. № 2998/2013 г.; Решение № 73/27.V.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 3343/2013 г.; Р. № 114/3.ХІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1053/2012 г.; Р. № 88/17.VІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т д. № 2974/2013 г.; Р. № 101/3.VІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 4391/2013 г., както и Р. № 158/17.Х.2014 г. на І-во о. по т.д. № 3594/2013 г., по следните два материалноправни въпроса: 1./ „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото?; 2./ „Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск Гражданска отговорност на автомобилистите, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението?”
Същите две предпоставки за допустимост на касационния контрол били налице и по отношение формулирания от касатора С. Кр. С. процесуалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата: „Следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства, които приема за релевантни за спорното право и представените доказателства, както и да направи цялостен анализ на събраните данни по делото?”, както в тази връзка позоваването му е на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24/17.ІІ.2009 г. на І-во т. о. на ВКСД по т.д. № 574/08 г., а също и на Р. № 26/8.ІІ.2008 г. по т.д. № 590/07 г. по реда на ГПК /отм./.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт /Б. В./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на С. К. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова отхвърлителна част – макар и при частично несъгласие с решаващите му изводи, въззивната инстанция е приела, че към датата на постановяване на решението й здравето на настоящия касатор не е било напълно възстановено, налице е функционален дефицит на лявата му раменна става, което състояние може да се задълбочи с времето и с напредването на възрастта, но други усложнения не се очакват, поради което обезщетението за неимуществени вреди /от претърпените пет средни телесни повреди/ в присъдения размер от общо 120 000 лв. и с приспадане на вече платените доброволно от ответника 5 000 лв. за процесното ПТП от 2011 г. „е завишено и прекомерно”, но независимо от това, предвид липсата на жалба от страна на застрахователя и при съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, положението на въззивника С. не следва да се влошава.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че както двата материалноправни, така и процесуалноправният въпрос, формулирани в изложението на касатора С. Кр. С. в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата му жалба се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, респ. до възприемането на фактическата обстановка по делото от състава на САС, а също и до обсъждане/”необсъждане” на събраните в хода на този процес доказателства, ведно с твърденията и доводите на страните по спора, въведен с прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо не следва да бъдат обсъждани релевираните от касатора две допълнителни предпоставки за това – по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и към изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК по жалбата липсва приложена цитираната там съдебна практика, в какъвто смисъл е изискването на този законов текст, както и Р. № 4/16.VІ.2009 г. на Конституционния съд по конст. дело № 4/09 г. – досежно възлагането на такава процесуална тежест на касатора.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация застрахователна компания искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът С. Кр. С. ще следва да бъде осъден да й заплати дължимо юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), чиито размер е бил определен в съответствие с разпоредбите на чл. 25, ал. 2, предл. 2-ро от Наредбата за заплащане на правната помощ-във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, действащи към датата на депозиране на писмения отговор по касационната жалба, а именно 22 март 2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2466 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 22.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 4374/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора С. К. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на ответната по касация застрахователна компания „Л. И.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на лв. 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2