О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
С., 06.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2038 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е било образувано по касационната жалба с вх. № 18399/15.ІХ.2013 г. на В. Ч. Б. от С., подадена против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Б, постановено на 17.ХІІ.2012 г. по гр. дело № 14034/2012 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен неговият осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу [фирма]-С. за присъждането на сума в размер на 10 808.24 евро, претендирана като неоснователно заплатени договорни лихви по договор за ипотечен кредит № 452/2.ІХ.2008 г. за периода от 2.ІХ.2008 г. и до 10.Х.2011 г., както и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 26.Х.2011 г. и до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при този процесуален резултат ищецът Вл. Ч. Б. е бил съден да заплати на [фирма]-С. по 871.52 лв. за всяка от двете предходни инстанции или общо – 1 743.04 лв.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено /с вх. № 44425 от 12.ІV.2013 г. по описа на СГС/ е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски по приложени фактура и списък по чл. 80 ГПК.
С молба вх. № 5421/3.VІ.2013 г. по описа на ВКС касаторът Б. е заявил, че прави „изяло отказ от предявените искове” и моли за прекратяване на пр-вото и за обезсилване на постановените от СРС и СГС решения по облигационния спор с банката.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че молбата е основателна.
Във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция, ищецът може да се откаже от спорното право, като в този случай на обезсилване подлежи само обжалваното решение, т.е. въззивното, постановено в случая от състав на Софийския градски съд. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ето защо обезсилването на постановеното от СГС въззивно решение ще следва да обхване само същинската негова част, а не и тази, имаща характера на процесуално определение досежно присъдените в тежест на Б. разноски в размер на сумата 1 743.04 лв. – общо за двете предходни инстанции. Същата процесуална разпоредба ще следва да бъде съобразена и във връзка с искането в писмения отговор на ответната банка за присъждане на направени от нея разноски за настоящето касационно производство в размер на сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, съгласно приложената данъчна фактура № 286/9.ІV.2013 г. и списъка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Б, от датата 17.ХІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 14034/2012 г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 233, изр. 3-то ГПК, с изключение на ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, които В. Ч. Б. от С. е бил осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответната [фирма]-С. в размер общо на 1 743.04 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и три лева и четири стотинки/ за двете предходни инстанции.
ПРЕКРАТЯВА производството по осъдителния иск на В. Ч. Б. от С. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу [фирма]-С. за присъждане на сума в размер на 10 808.24 евро, претендирана като „неоснователно заплатени договорни лихви” по договор за ипотечен кредит № 452/2.ІХ.2008 г. за периода от 2.ІХ.2008 г. и до 10.Х.2011 г., КАКТО И за присъждане на законна лихва върху посочената главница, считано от 26 октомври 2011 г. и до окончателното й изплащане.
О С Ъ Ж Д А В. Ч. Б., Е. [ЕГН] от С., с постоянен адрес в този град, [улица], вх.”А”, ет. ІІ, ап. № 4, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма] /Е./ СУМА в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща равностойността на направените от търговеца в настоящето касационно производство разноски за възнаграждение на един негов адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2