4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 17.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3065 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 91412/15.VІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 3725 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 27.V.2015 г., постановено по гр. дело № 16784/2013 г., с което – в пр-во по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК и чл. 327, ал. 1 ТЗ – е било признато за установено, че това д-во дължи на ищцовото [фирма]-София сумата 15 966.72 лева, представляваща остатък от дължима по сключен помежду им договор № 5138/17.ХІ.2009 г. продажна цена, за която по ч. гр. дело № 59974/2010 г. по описа на СРС, ГО, 40-и с-в, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.ХІІ.2010 г., както и че търговецът настоящ касатор дължи на горепосочения ищец сумата 8 057.28 лв., представляваща стойността на доставена дентална апаратура по този договор за търговска продажба и подписаният анекс № 2 към същия от 26.ІІІ.2010 г., която му е била присъдена със същата заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение. Със същото въззивно решение, с главен мотив, че уговорената неустойка за забава в случая излизала извън присъщите й обезщетителната и санкционна функции, СГС е отхвърлил направеното от касатора възражение за прихващане със сума в размер на 15 966.72 лв., представляваща договорна неустойка за забава при доставката на дентална апаратура съгласно подписан между страните по спора Анекс № 1/20.ХІ.2009 г. към процесния договор за търговска продажба, претендирана като дължима за периода 26.ХІІ.2009 – 22.І.2010 г.
Оплакванията на търговското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който така предявените от [фирма]-София по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК и чл. 327, ал. 1 ТЗ два положителни установителни иска да се отхвърлят изцяло или, алтернативно, предвид оплакването за процесуални нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без въобще да формулира въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, изтъква, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 12/21.ІІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 1056/09 г., решение № 129/9.VІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 977/09 г., решение № 30/11.VІІІ.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1017/2012 г., а също и със задължителните постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече: констатира се, че в преобладаващата си част изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му дословно възпроизвежда съдържанието на последната.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от СГС въззивно решение в атакуваните негови части, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая единствено това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Отделно от това, според мотивите към горното разяснение, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В заключение, извършеното в случая погрешно отъждествяване от търговеца касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3725 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 27.V.2015 г., постановено по гр. дело № 16784/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3065 по описа за 2015 г.