О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 269 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 306/10.І.2017 г. на съпрузите С. И. С. и С. Г. С. /двамата с посочен съдебен адрес в [населено място], бул. „В. № 104, ет. ІІІ, ап. № 14/, подадена против определение /без номер, погрешно означено още и като „разпореждане”/ на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 12.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 106/2014 г., с което, в пр-во по чл. 83, ал. 2 ГПК, е било оставено без уважение искането на втората за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по частната жалба с вх. № 7119//16.V.2016 г. по описа на САС.
Оплакванията на двамата частни жалбоподатели са както за недопустимост, така и за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира отменяването му. Инвокирани са доводи, че САС е следвало по свой почин, т.е. служебно, да изиска справки за доходите на С., както и че не можело той да се произнася по искането им с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК „без доказателства”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в развилото се пред САС производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, настоящата съвместна частна жалба на съпрузите С. и С. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предходната частна жалба – с вх. № 7119/16.V.2016 г. по описа на САС, е била също подадена от С. Г. С. в нейно лично качество, но също и като процесуален представител по пълномощие на своя съпруг С. И. С.. Съгласно чл. 32, т.т. 1 и 2 ГПК, освен адвокатите, представители на страните по пълномощие могат да бъдат и техните съпрузи. Следователно и тази жалба е имала съвместен характер и затова задължените – на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – по нея са били двама, а не само С. Г. С.. Декларации за имуществено състояние във връзка с искането за освобождаване на подателите на тази съвместна частна жалба от задължението да заплатят държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ по с/ка на ВКС е следвало да бъдат представени не само от С. Г. С., но и от съпруга й С. Ив. С.. В случая надлежно е било указано на процесуалната представителка на последния, че следва да ангажира документ за доходите си, „както и за тези на съпруга си”, т.е. за С. Ив. С., което Г. не е сторила в дадения й от САС срок. Процесуалният закон не предвижда служебен почин на сезирания с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд да изисква справки за имущественото състояние, респ. – за доходите на молител, предвид установената наказателна отговорност за последния по чл. 313, ал. 1 НК – във вр. със задължението му по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК да удостоверява имущественото си състояние с писмена декларация. В заключение, дължимата в процесния случай от двама държавна такса, която е в минимален размер, поставя отново въпроса за добросъвестността на участващите в съдебните производства лица „и техните представители”.
С оглед изложеното настоящата съвместна частна жалба на съпрузите С. и С. С. /с посочен съдебен адрес в [населено място]/ ще следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото се констатира, че двамата частни жалбоподатели са останали задължени за разноски – предвид невнасянето на дължимата от тях държавна такса в размер общо на 15 лв. (петнадесет лева) по сметката на ВКС за държавни такси, поради което ще следва да бъде постановено определение за принудителното събиране на тази сума.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението (без номер) на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 12.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 106/2014 г.
О С Ъ Ж Д А С. И. С., ЕГН [ЕГН] и С. Г. С., ЕГН [ЕГН] – двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет ІІІ, ап. № 14, да заплатят ОБЩО по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси такава в размер на 15 лв. (петнадесет лева), дължима на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с настоящата им съвместна частна жалба с вх. № 306/10.І.2016 г. по описа на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2