4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 05.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…….……….……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 969 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1249 от 5.ІІ.2014 г. на Г. фонд, подадена против решение № 2434/21.ХІІ.2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 3990/2013 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 5625 на СГС от 22.VІІ.2013 г. по гр. дело № 6834/2011 г. в атакуваната от ГФ негова част: за осъждането на Ф., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, да заплати на Н. Ив. Сирачка, И. Ив. Сирачки и К. Ив. Сирачки – тримата от [населено място], обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател при ПТП, настъпило на 4.VІ.2006 г. в размер на 40 000 лв. за първата от тях и съответно – по 30 000 лв. за останалите двама, ведно със законната лихва върху всяка от трите главници, считано от 13.ХІ.2008 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на ГФ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на Н., И. и К. Сирачки от София с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ да се отхвърлят, като неоснователни, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Гаранционният фонд обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две решения на състави от второто отделение не неговата търговска колегия, от които само първото постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно: Р. № 85/09 г. по т. д. № 768/08 г., както и Р. № 711/08 г. по т. д. № 395/08 г. Но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ обаче, учреждението се позовава на „особено важното обществено значение на правоотношенията, предмет на спора” – като „условие” за допустимост на касационното обжалване, наред с довод, че „пререшаването на спора в касационна инстанция е от значение за точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Н. Ив. Сирачка, И. Ив. Сирачка и К. Ив. Сирачки – тримата от София /ищци в първоинстанционното пр-во/ писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер общо на 4 650 лв.
Ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София, така както и конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на ГФ – М. Ж. Х. от [населено място], област Б. /делинквент/, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното решение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Г. фонд – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая единствено това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от тримата ответници по касация Нали, И. и К. Сирачки от [населено място] искане за това, Г. фонд касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да им заплати съдебно-деловодни разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер общо на 4 650 лв., от които 1 250 лв. за първата от тях и съответно по 1 700 лв. за всеки един от останалите двама.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2434/21.ХІІ.2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 3990/2013 г.
О С Ъ Ж Д А Г. фонд /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 4 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Н. И. Сирачка, И. И. Сирачка и К. И. Сирачки – тримата от [населено място], чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК Я. В. С. СУМА в размер общо на 4 650 лв., от която 1 250 лв. за първата и по 1 700 лв. за всеки от останалите двама, представляващи техни разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 969 по описа за 2014 г.