Определение №178 от 6.3.2013 по ч.пр. дело №6/6 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178
С., 06.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 6 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 11532/29.ХІ.2012 г. на Б. Т. Г. от В., подадена своевременно против Разпореждане № 265 на председателстващия състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 16.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 430/2012 г., с което е била върната негова частна жалба против предходно Разпореждане № 221/9.Х.2012 г. на този състав на ВКС по същото дело.
Оплакването на частния жалбоподател Б. Т. Г. е за неправилност на атакуваното Разпореждане на председателстващия състава от І-во т.о. на ВКС: поради това, че то „не отговаря на истината”- досежно внасянето още на 20.ІХ.2012 г. по с/ка на ВКС на държавна такса в размер на 15 лв. във връзка с обжалване на прекратително определение по чл. 307, ал. 1 ГПК1, а и понеже не му било работа „да знае дали парите са получени по сметка на съда”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, настоящата частна касационна жалба на Я. Н. от [населено място], С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С постановено в извънинстанционно пр-во по чл. 307, ал. 1 ГПК определение № 183 от закритото заседание, проведено на 26.VІІ.2012 г. по т. д. № 430/2012 г., състав на ВКС, ТК, Първо отделение е счел за процесуално недопустима и поради това оставил без разглеждане молба за отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – на влязлото в сила въззивно решение № 611/16.ХІІ.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, по гр. д. № 226/2009 г., която е била подадена от лицата: Б. Т. Г., Г. Т. Ф., С. Б. К., Я. Щ. П., И. Ат. Н., М. Щ. Н., З. Г. Б., А. М. С., А. Н. В., В. Н. Ш., Е. В. Д., М. А. В. и А. В. М. – 13-мата от В..
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК това определение на ВКС е подлежало на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
С Разпореждане № 221/9.Х.2012 г. на съдията, председателстващ тричленния състав на І-во т.о. на ВКС, е било констатирано по същото т. д. № 430/2012 г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, че по постъпилата съвместна частна жалба на 13-те молители срещу първоначално постановеното в пр-во по чл. 397, ал. 1 ГПК определение и дадените им надлежни указания за внасяне на държавна такса в размер общо на 15 лв., такава не е постъпвала по с/ка на ВКС в пределите на едноседмичния срок, който за различните групи молители е изтекъл съответно на датите 25.ІХ.2012 г., 26.ІХ.2012 г., 27.ІХ.2009 г. и 1.Х.2012 г., а за настоящия частен жалбоподател това е била първата от горепосочените 4 дати. При тези данни е последвало връщане на тази частна жалба.
Последвалата такава /ЧЖ/ срещу разпореждането за връщане на първата отново е била оставена без движение: с указания за внасяне на дължимата д.т. в размер на 15 лв. по с/ка на ВКС, съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При получено съобщение от страна на настоящия частен жалбоподател на 25.Х.2012 г., той е бил длъжен да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /вносна бележка, респ. – банково бордеро/ най-късно до 1 ноември 2012 г. /присъствен ден, четвъртък/, което обаче не е било сторено.
По защитното възражение на частния жалбоподател Б. Т. Г., че той бил внесъл първата дължима държавна такса своевременно – още на датата 20.ІХ.2012 г. „без да е длъжен да удостоверява, че парите са получени по сметката на съда”:
Видно от изготвената на 12.ХІ.2012 г. служебна справка от счетоводния отдел на ВКС в периода 25.Х.2012 г. – 5.ХІ.2012 г. по с/ката на този съд за държавни такси не е постъпвала сума в размер на 15 лв. от страна на вносител с имена Б. Г.. Докато внасянето на д.т. в размер на 15 лв. на датата 20.ІХ.2012 г. е било извършено от друг молител в пр-вото по чл. 397, ал. 1 ГПК – Е.В. Д., но видно от датата в клеймото на приложния по делото пощенски плик, а именно 17 октомври 2012 г., указанието за своевременно представяне на платежния документ в съда няма как да е било изпълнено надлежно, за да бъде зачетено като процесуално действие на плоскостта на чл. 62, ал. 2 ГПК.
В заключение, съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица „под страх от отговорност за вреди” са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно, докато чл. 64, ал. 1 от същия кодекс предвижда, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове за това, не се вземат предвид от съда. С оглед всичко изложено, като неоснователна, настоящата частна жалба на Б. Т. Г. ще следва да бъде оставена без уважение. Тъй като последният е останал задължен за такса по нея, ще следва – на основание чл. 77 ГПК – да бъде осъден да заплати по с/ка на ВКС за държавни такси такава в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 265 на председателстващия състав от Първото отделение на търговската колегия на Върховния касационен съд от 16.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 430/2012 г., с което е била върната частна жалба на Б. Т. Г. от В. срещу Разпореждане № 221 на този състав на ВКС по същото дело от 9.Х.2012 г.
О С Ъ Ж Д А Б. Т. Г., ЕГН [ЕГН], жител на В., област П., [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 77 ГПК, да заплати по с/ка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top