О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
С., 26.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 1000 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3933 от 28.ІХ.2012 г. на В. М. Д.-Александриди от Р., подадена против решение № 212 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.VІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 219/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 76/15.ІІ.2012 г. на Русенския ОС, ГК, по гр. дело № 528/2011 г.: за осъждането на настоящата касаторка да заплати на ищцовото [фирма]-С. сума в размер на 50 000 лв., като дължима по сключен помежду им договор за заем от 3.ІХ.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД /25.V.2011 г./ и до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на лв. 5 794 лв. (3 764 лв. + 2 030 лв.).
Оплакванията на касаторката Александриди са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му – „като неоснователно, неправилно и недоказано”, както и присъждане на направените по делото разноски пред трите инстанции съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по два материалноправни въпроса: 1/ Дали е от съществено значение предаването на сумата по конкретното дело? 2/ Дали е съществено дописването в единствения документ /РКО/ с № 1063/3.ІХ.2007 г., „на база на който се претендира сума в размер на 50 000 лв.”? В тази връзка касаторката се позовава на три решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, както следва:
1/ Р. № 875/11.І.2006 г. на ІІ-ро г. о. по гр. д. № 431/05 г.;
2/ Р. № 161/10.ІІІ.2006 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. №47/05 г.;
3/ Р. № 517/31.V.2007 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 956/06 г.
Отделно от това същите два правни въпроса били решавани противоречиво от съдилищата, а и се явявали от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждането на разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на В. М.. Д.-Александриди от Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, „постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос”. Щом всички посочени от касаторката в изложението към жалбата й решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС са по реда на ГПК /отм./, то приложно поле на касационния контрол може да се обсъжда във връзка с тези съдебни актове само в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК – не и по т. 1 на същия законов текст.
В процесния случай, за да уважи осъдителния иск на софийското [фирма] с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадени в заем 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), въззивната инстанция е приела, че процесният РКО представлява частен документ, подписан и от настоящата касаторка в качеството й на получател на тази сума, както и че последният факт /досежно автентичността/ не е бил спорен по делото, докато в останалата си част съдържанието на този първичен счетоводен документ не е било надлежно оборено в хода на проведеното от В. М.. Д.-Александриди доказване. Доколкото всеки един РКО е документ, използван за удостоверяване изплащането на определена сума парични средства „на каса” и затова е винаги адресиран до други предприятия и/или физически лица, неговите нормативно установени в чл. 7, ал. 1 ЗСч реквизити императивно включват както дата на издаване, наименование и номер, така и еднозначно описание на стопанската операция, т.е. посочване на нейния „предмет и стойностно изражение”, но също и наименование /име/, адрес и номер за идентификация по чл. 84 ДОПК „на издателя и получателя”. Следователно нито един от двата релевирани в изложението на касаторката Александриди въпроси няма правен характер, защото обстоятелството дали процесната сума й е била реално предадена по договор за заем представлява доказателствен факт, необходимостта от чието установяване е произтичала от естеството на този договор като реален, а не консенсуален. В този смисъл при извършената съпоставка между обжалваното въззивно решение, от една страна, и трите, постановени от отделни състави от ГК и ТК на ВКС по реда на ГПК /отм./, решения от 2005 г. и 2006 г. – от друга, не се констатира противоречие досежно реалния характер на договора за заем. Що се отнася до релевирания в изложението към жалбата въпрос дали „дописването” в единствения документ, въз основа на който се претендира исковата сума, било „съществено или не”, приетото по делото заключение на назначената от въззивната инстанция по искане на Александриди разширена /тройна/ графическа експертиза /по пункт 5/ е било в отрицателен смисъл: че дописване всъщност няма, поради което така формулирания въпрос очевидно не е бил предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното осъдително решение. Затова е без предметно обсъждането му на плоскостта на която и да е от предпоставките по т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на ответното по касация търговско д-во, тъй като не са били ангажирани доказателства, че такива са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 18.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 219/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2