О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 06.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2842 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 15010 от 7.ІХ.2017 г. на „Национална електрическа компания” ЕАД-София, подадена против решение № 1915 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 7.08.2017 г., постановено по т. д. № 5701/2016 г., с което – на основание чл. 124, ал. 1 ГПК – е било признато за установено, че „Топлофикация-Перник” АД-гр. Перник не дължи на настоящия касатор „НЕК” ЕАД сума в размер на 631 432.11 лв. (шестстотин тридесет и една хиляди четиристотин тридесет и два лева и единадесет стотинки)-с вкл. ДДС, представляваща част от сбора на фактурираната стойност на балансираща енергия по 6 бр. данъчни фактури за месеците от второто полугодие на 2014 г., която част е била начислена от обществения доставчик „НЕК” ЕАД за посочения период „за небаланси, формирани в резултат от изменение на графиците за производство на електроенергия” на ищцовото пернишко дружество.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателния установителен иск да бъде отхвърлен в пълния предявен негов размер – като неоснователен и недоказан.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „НЕК” ЕАД-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с решението си САС се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и явяващ се от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
„Дали, като обществен доставчик и координатор на специална балансираща група, „НЕК” ЕАД има правомощия да коригира прогнозните графици за производство на електрическа енергия, подадени в W. базираната платформа на „ЕСО” ЕАД – ММS за процесния период?”
Извън хипотезата за допустимост на касационния контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа, че наличието на предпоставката по т. 2 на същия законов текст, произтичало от следните пет решения на различни по степен съдилища от страната: 1./ Решение № ІІІ-87-58/23.ІХ.2015 г. на Софийския районен съд, ІІІ-то ГО, 87-и с-в, постановено по гр. дело № 51250/2014 г.; 2./ Решение № 5798/11.VІІ.2016 г. на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, постановено по гр. дело № 14733/2015 г. за потвърждаването на предходното с отбелязване, че е влязло в сила на 11.VІІ.2016 г.; 3./ Решение № 1543/28.VІІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-8, постановено по т. д. № 537/2016 г. /без отбелязване дали същото е влязло в сила/; 4./ Решение № 548/9.ІІІ.2017 г. на САС, ТК, 6-и с-в, постановено по т. д. № 5386/2016 г. /без отбелязване дали е влязло в сила/ ; 5./ Решение № 791/5.ІV.2017 г. на САС, ТК, 9-и с-в, постановено по т. д. № 4663/2016 г. /без отбелязване дали е влязло в сила/
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Топлофикация-Перник” АД-гр. Перник писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че единственият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба бил неясно формулиран от подателя й и се отнасял преди всичко към правилността на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на „Национална електрическа компания” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В процесния случай, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи отрицателния установителен иск на „Топлофикация-Перник” АД за недължимост на сумата от 631 432.11 лв., САС е приел – от фактическа страна, че по делото не са спорни обстоятелствата, че „НЕК” ЕАД-София, въз основа на съответните две лицензии на ДКЕВР, осъществява както дейността „Обществена доставка на електрическа енергия”, но има и качеството „координатор на специална балансираща група” – по смисъла на чл. 96а от Закона за енергетиката, като в кръга на участниците в нея попада и ищцовото търговско дружество със седалище и адрес на управление в [населено място]: по силата на сключен помежду им договор от 25.ІІ.2014 г. за участие в специална балансираща група на производители на ел. енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство „на основание чл. 19, ал.1-във вр. чл. 11, т. 9 от Правила за търговия с електрическа енергия”. Въз основа на тези свои фактически констатации и при съобразяване на разпоредбата на чл. 162, ал. 1, предл. 1-во ЗЕ /в редакцията на тази текст, която е била действаща към исковия период, обхващащ второто полугодие на 2014 г./, както и на разпоредбата на чл. 93а, ал. 1 ЗЕ, въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че – като обществен доставчик – „НЕК” ЕАД дължи „да изкупи цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия”, т.е. няма право да извършва промени в търговските графици на производителите на посочения вид енергия. Главното съображение на САС за това разрешение е било, че дори и да се приеме, че подзаконовите разпоредби по чл. 77 и сл. от Правилата за търговия с електрическа енергия и, по-конкретно, чл. 78, ал. 6 от същите, не противоречат на съответните норми в ЗЕ и въз основа на тях общественият доставчик „НЕК” ЕАД да има право да извършва промени /”корекции”/ в графиците на производители на електрическа и топлинна енергия, то те задължително следва да бъдат в рамките на производствените характеристики на техните агрегати и прогнозни режими на работа: съгласно императивните разпоредби на чл. 93а, ал. 3 ЗЕ и чл. 78, ал. 6 ПТЕЕ, „което в случая не се установява от доказателствата по делото”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на цитираното тълкувателно решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на горното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираният от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК единствен т. нар. „материалноправен” въпрос е такъв, който изцяло се отнася до правилността на атакуваното решение на САС. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки /в случая по т.т. 2 и 3 на същия законов текст в редакцията му до ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г./.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора „НЕК” ЕАД-София на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. /В този смисъл е и определение № 6 от 5.І.2018 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 1619/2017 г./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1915 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 7.VІІІ.2017 г, постановено по т. дело № 5701/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2