6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
С., 15,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2227 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5133 от 28.ІV.2014 г. на В. Ц. Й. от [населено място], подадена чрез двамата нейни процесуални представители по чл. 32, т.т. 1 и 2 ГПК против решение № 512 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 14.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 3889/2012 г., с което по предявен от [фирма]-С. по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск е било признато по отношение на настоящата касаторка, че Б. има вземане в размер на 50 000 евро (петдесет хиляди евро), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.VІІ.2011 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касаторката Й. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 6, ал. 2 и чл. 230, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира обезсилването му или, алтернативно – неговото касиране, както и присъждане на разноските за въззивната и касационната инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, но така също и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса:
1/ Допустимо ли е решение, ако в хипотезата на смърт на въззиваем не е било указано на въззивника, че е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починалия ответник и техните адреси, а вместо това въззивният съд по свой почин е събрал доказателства за неговите наследници и ги е конституирал като страна в процеса? Допустимо ли е също така спряното по силата на закона съдебно пр-во да продължи без да е бил постановен изричен съдебен акт за неговото възобновяване?
2/ Дали разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ЗЗД е с императивен характер и какви са последиците за наемателя, който не изпълни задължението си за съобщаване на наемодателя за посегателствата върху наетата вещ?
Тезата на Й. за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се въвежда с твърдение за произнасянето на САС с атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от ГК и ТК на този съд, по правния въпрос: „Относно правоприемството в процеса, възникнало по реда на чл. 227 ГПК поради смърт на ответника.”
Отделно от това и във връзка с тезата на касаторката за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се поддържа, че „ВКС следвало да даде отговор” и на следните два „съществени” материалноправни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ В записа на заповед следва ли да е изрично указано, посредством отбелязване с израза „задължен като физическо лице” или друг равнозначен израз, че подписът на авалиста е положен и го задължава точно в това му качество, за да може да се приеме, че надлежно възниква менителнично поръчителство за физическо лице?
2/ Представлява ли опорочаване на волята /подвеждане/ за валидно поемане на менителнично поръчителство липсата на изрично вписване от страна на съставителя на текста на конкретен запис на заповед, който е поемател по ефекта с ректа клауза, че лицето се подписва /респективно задължава/ в лично свое качество, при условие, че същото лице вече е положило подпис върху ефекта но като органен представител-авалист и органното му представителство е изрично указано в ефекта?
Ответната по касация [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на В. Цв. Й. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По въпроса налице ли е порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или за недопустимостта на обжалваното пред него въззивно решение, като в случай, че съществува вероятност последното да страда от пороци по смисъла на чл. 281, т. 2 или т. 1 ГПК, той /ВКС/ е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността, съответно – за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
Ноторно е, че допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила характеризира обжалваното въззивно решение като неправилно, а не като недопустимо /арг. чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/. Затова процесуално недопустимо се явява само онова съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Щом като, съгласно чл. 227 ГПК, при смърт на страна в процеса /независимо дали ищцова или ответна/, производството по делото „продължава” с участието на правоприемника й, достатъчно за изключване вероятността атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, е обстоятелството, че то е било постановено по отношение на единствения наследник по закон на починалия на 12.ХІІ.2012 г. (т.е. в течение на пр-вото пред САС) първоначален ответник Т. П. Й. от [населено място] и по същата установителна претенция, предявена по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК..
В заключение, както това е изтъкнато в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 19/30.V.2011 г. на състав от ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. дело № 262/2010 г., което касаторката Й. надлежно прилага и цитира в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, само „произнасянето по искане, което не е заявено или е различно от заявеното, обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение”.
2. Досежно предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Неточното и неясно формулиране в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на въпрос, който евентуално е от значение за изхода по конкретното дело, е пречка той да бъде надлежно уточнен от ВКС. Само по себе си това обстоятелство е достатъчно за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда соченото допълнително основание за това /в случая по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Последното се релевира с позоваване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 58/22.ІV.2010 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 124/09 г., с което се разрешава в отрицателен смисъл съвсем различен процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е съдебно производство, ако преди постъпване на исковата молба в съда, страната-ответник е била починала и допустимо ли е в този случай да се конституират като правоприемници в процеса нейните наследници по закон”?
В заключение, погрешното отъждествяване в изложението към жалбата на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационния контрол, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния, а и съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Отделно от горното, не може да се слуша и довод /развит в същото изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба/, че в хода на протеклото се в две заседания пр-во пред САС на настоящата касаторка – като новоконституирана въззиваема страна в процеса, не бил връчен препис от въззивната жалба на [фирма], с което „съществено” е било нарушено правото й на защита.
3. Относно предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Формулираните от касаторката на плоскостта на тази предпоставка за допустимост на касационното обжалване два материалноправни въпроса, нямат качеството на такива, които да са от значение за изхода по конкретното дело, щом като не се поддържа по тях да се е произнасял Софийския апелативен съд – с атакуваното въззивно решение, а се „очаква” по същите да се произнесе ВКС. Наред с това и съгласно т. 4 от задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение относно правомощията на ВКС по селектиране на касационните жалби, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай обаче, касаторката Й. не е навеждала доводи в който и да е от тези два аспекта на това общо правно основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 512 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 14.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 3889/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2227 по описа за 2014 г.