О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 07.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1361 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 8076 от 10.VІІІ.2012 г. на Н. И. Т. и Г. И. Т. – двамата от [населено място], подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1160 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 3.VІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 3564/2011 г., с която, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен техния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма]-София, за разликата над присъденото им обезщетение за неимуществени вреди от общо 7 000 лв. /седем хиляди лева/ във връзка с ПТП, настъпило на 29 юни 2008 г. с увреждане на общата им наследодателка Л. П. Г. и до пълния предявен размер на претенцията от общо 57 000 лв.
Оплакванията на двамата касатори /наследници по закон на първоначалната ищца Л. Петрова Г., ЕГН [ЕГН], починала в хода на І-воинст. пр-во – на 20.Х.2010 г./ са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, заведен по прекия иск на общата им наследодателка срещу ответното застрахователно д-во, с който тази претенция да бъде уважена изцяло – в предявения по делото размер от общо 57 000 лв.: посредством завишаване на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с още 50 000 лв. и ведно със законната лихва, считано от датата на процесното ПТП /29.VІ.2008 г./ и до окончателното изплащане на посочената главница, както и присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Н. и Г. Ив. Т. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. по материалноправния въпрос: Дали постановеното от САС решение по прекия им иск срещу ответното застрахователно д-во е „справедливо и адекватно на претърпените неимуществени вреди от наследодателката им – предвид динамиката на икономическите и социални условия в страната?” На второ място, обжалваното решение на САС противоречало „на установената съдебна практика за подобни по характер съдебни спорове, като не е съобразено с практиката на съдилищата по този вид дела”. Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, бил спорът по настоящето дело: понеже имало „опасност да се създаде порочна съдебна практика по необосновано занижаване на присъжданите обезщетения, което щяло да обезсмисли правоотношенията по риска „Гражданска отговорност”.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от Т. негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Н. и Г. Ив Н. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Дали в атакуваната си отхвърлителна част обжалваното въззивно решение е „справедливо и адекватно на претърпените вреди, предвид динамиката на икономическите и социални условия в страната”, не представлява правен въпрос, по който да се е произнесъл САС – каквото е базисното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, а теза на касаторите за липса на такова съответствие. Ето защо, предвид констатираната липса на ясно и точно формулиран от тях в изложението към жалбата им правен въпрос, по който въззивната инстанция в действителност да се произнесла именно с атакуваната отхвърлителна част от решението си, налице е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В този смисъл са задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., според които в такава хипотеза е безпредметно обсъждането на допълнителните основания за това /по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1160 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 3.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3564/2011 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2