О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
С., 04.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 181 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 7929 от 29.ХІІ.2011 г. на [фирма], Д. С. Т. и Д. С. Д. – всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. І, подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от АК-П. против въззивното решение № 516 на Пазарджишкия ОС, ГК, ІІІ-и с-в, от 18.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 758/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 553 на РС-Пазарджик, ГК, ХVІ-и с-в, от 13.VІ.2011 г. по гр. д. № 3714/2010 г. С последното, на основание чл. 422, ал. 1-във вр чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, по отношение на настоящите трима касатори е било признато за установено, че те солидарно дължат на [фирма]-С. сумата 1 032.06 евро, а също и сумата от 2 815.22 евро, ведно със законната лихва върху тези две главници, считано от датата 12 юли 2010 г, на основание издаден от д-вото длъжник запис на заповед, авалисти по който са били двете физически лица.
Оплакванията на тримата касатори са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и постановяването му както в нарушаване на материалния закон, но също и при допуснати от състава на Пазарджишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това те претендират обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция /„за отстраняване на съществените процесуални нарушения”/ или, алтернативно, неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се приеме „за недоказано съществуването на солидарна отговорност от ответниците по исковите претенции”, като на последните бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тримата пазарджишки касатори обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по пет материално- и процесуалноправни въпроса, имащи значение за изхода по конкретното дело и обусловили правните й изводи по предмета на спора.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение на Пазарджишкия ОС, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждане на възнаграждение за настоящето пр-во на основанието по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна, инициирала въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, съвместната касационна жалба на [фирма], Д. С. Т. и Д. С. Д. – всички от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационния контрол, са следните:
С атакуваното въззивно решение на Пазарджишкия ОС са били уважени два положителни установителни иска на [фирма]-С. с правно основание п чл. 422, ал. 1 ГПК, водени срещу настоящите трима касатори, всеки един от които с предмет признаване съществуването на вземане в размер на 1 032.06 евро и съответно в размер на 2 815.22 евро – и двете произтичащи от документ по смисъла на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК: запис на заповед от 16.ІІ.2007 г. и съответно запис на заповед от 20.ІІ.2008 г., чиито издател и в двата случая е било ответното [фирма], а физическите лица ответници – авалисти по същите.
Съгласно чл. 1, ал. 1, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед е от категорията на абсолютните търговски сделки. Следователно разрешеният с атакуваното въззивно решение облигационен спор е имал характера на търговско дело, като цената на всеки един от исковете е била в размер на 2 018.71 лв. /две хиляди и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ и съответно 5 506.57 лв. /пет хиляди петстотин и шест лева и петдесет и седем стотинки/. Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв., поради което след като в процесния случай цената на всеки исковете, по съществото на които Пазарджишкият ОС се е произнесъл, е под горепосочения законоустановен минимум, въззивното решение не подлежи на инстанционен контрол. Ирелевантно е погрешното посочване във финалната част от диспозитива на последното, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС. Следвало е въззивната инстанция, в изпълнение на правомощието си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, да постанови връщане настоящата касационна жалба.
При този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК, изразяващ се в прекратяването му, тримата касатори ще следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ответното по касация [фирма]-С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/: на основание направеното изрично искане за това и съгласно чл. 78, ал. 8 и 4 ГПК..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната касационна жалба с вх. № 7929//23.ХІІ.2011 г. на [фирма], Д. С. Т. и Д. С. Д. – всички със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет, І /чрез адв. Л. К. от АК-П./, подадена против въззивното решение № 516 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 18.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 758/2011 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 288 ГПК.
О С Ъ Ж Д А тримата касатори [фирма] /ЕИК[ЕИК]/със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], Д. С. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІV, ап. № 16 и Д. С. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІV, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 и 4 ГПК, да заплатят на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ОБЩО сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора, като на тримата касатори съобщаването бъде направено на съдебния им адрес по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2