О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 06.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….……..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 469 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 22538 от 17.ХІІ.2018 г. на П. Л. П. от гр. Русе, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3394 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 5.ХІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 4992/2018 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу първоинстанционното определение № 18768/11.ІХ.2018 г. на СГС, ГК, с-в І-1, по гр. дело № 11615/2018 г.: за изпращането му – на основание чл. 118, ал. 1, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 119, ал. 3, предл. 2-ро ГПК – на компетентния да го разгледа Русенски окръжен съд.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение – „поради противоречието му с Регламент (ЕС) №1215/2912 г. на Европейския парламент и на Съвета”, частният касатор П. П. претендира касирането му и връщане на делото на Софийския градски съд „с указания, че е компетентен да го разгледа”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й П. Л. П. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните пет правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно – на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС /Регламент № 1215/2012 г./?”;
2.: „Следва ли, че е установено безусловно право на предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?”;
3./ „Дали с въвеждане във вътрешното законодателство на държава членка на ЕС на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че компетентността „по правило се основава на местоживеене на ответника”, не се нарушава изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?”;
4./ „Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща подсъдността, установена с Регламента?”;
5./ „Дали с извършената с разпоредбата на чл. 115 ГПК промяна на подсъдността не се нарушава правото на пострадалия за бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди тази промяна, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите – предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост процесуалното представителство да се поеме от адвокат, чиято кантора е с адрес по местоживеене на пострадалия?
Отделно от горното, налице били и основанията по чл. 267 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.ХІІ.2012 г. относно подсъдността по искове срещу застраховател”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на П. Л. П. от гр. Русе ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, а също и че не следва да бъде удовлетворено искането на частния касатор по чл. 629, ал. 1 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 118, ал. 2, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 115, ал. 2, предл. 1-во ГПК въззивният съд е приел, че е неоснователно наведеното оплакване от ищеца /настоящ частен касатор/ за противоречие на този съдебен акт относно подсъдността на делото, заведено по пряк иск срещу застраховател, с разпоредбата на Член 11 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като според правилото на този и следващите членове от същия, както и на съображенията по § (18) от неговия Преамбюл, изразени във връзка със застраховането, нормативната уредба следва да е насочена към обезпечаване възможността на пострадалия да защити своите накърнени субективни материални права пред по-близкия до него съд /до неговия постоянен или настоящ адрес, респ. – до местонастъпването на застрахователното събитие/, с което реално се оптимизират разходите на икономически по-слабата страна за събиране и представяне на доказателства и така в цялост тези правила за компетентност са в по-висока степен благоприятни за интересите на последната, отколкото общите правила.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на горното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и 5-те, формулирани в изложението на частния касатор, въпроси са с изцяло хипотетичен характер – реално не са били включени в предмета на спора във вр. с местната подсъдност на дело, заведено по пряк иск срещу застраховател след датата 7.VІІІ.2018 г., и затова обективно те не са могли да обусловят решаващата воля на САС. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява в случая обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.ХІІ.2012 г. относно подсъдността по искове срещу застрахователи”, тъй като в рамките на настоящето касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК може да бъде отправено преюдициално запитване, но само ако то касае тази фаза на процеса /допускането/. Доколкото настоящето искане на страната по чл. 629, ал. 1 ГПК за преюдициално заключение обаче, е по въпрос по съществото на спора /досежно местната подсъдност на дело, заведено по пряк иск срещу застраховател/, а няма основание същият да бъде разгледан от ВКС – предвид липсата на главната предпоставка за допускане на атакуваното въззивно определение до касационен контрол, то и запитването до Съда на ЕС би било безпредметно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3394 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 5.ХІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 4992/2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния касатор П. Л. П. от гр. Русе за отправянето – на основанията по чл. 267 от ДФЕС – на преюдициално запитване до Съда на ЕС, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.ХІІ.2012 г. относно подсъдността по искове срещу застрахователи”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2