3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 25.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1421 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1268 от 31.ІІІ.2015 г. на М. С. И. от [населено място], подадена по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК против определение № 47 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 10.ІІІ.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 65/2015 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 1570/9.ХІІ.2014 г. на Русенския ОС по гр. д. № 1039/09 г., с което първоинстанционното пр-во по нейния осъдителен иск с цена от 87 333 лв. е било прекратено поради недопустимост на претенцията
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, вкл. и в частта му за разноските, частната касаторка претендира касирането му изцяло и връщане на делото в първостепенния съд: за да продължи съдопроизводствените действия и да се произнесе с решение по съществото на спора. В частта за разноските И. навежда довод, че при липса на представен от ответника Списък по чл. 80 ГПК въззивната инстанция неправилно му е присъдила такива в размер на адвокатския хонорар, а под условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на същия.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на частната й касационна жалба, М. И. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който Великотърновският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното определение, частната касаторка се позовава на противоречие между последното и постановките на ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и на разрешението в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 427/3.ІV.2013 г. на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 1244/2011 г.
Ответникът по касация В. И. И. от [населено място], [община] могили, област Русе, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Русе както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 050 лв. – съгласно приложените към отговора Списък по чл. 80 ГПК и пълномощно. Намира възраженията на частната касаторка за прекомерност на присъдените му разноски за неоснователно, тъй като те били съобразени с материалния интерес по делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на М. С. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, който се атакува. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая единствено предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, неоснователно е оплакването на частната касаторка, че в полза на въззиваемия в частното пр-во пред Великотърновския апелативен съд незаконосъобразно са били присъдени разноски в размер на сумата от 1 050 лв., платена от него като адвокатски хонорар, но без да е бил представен по делото Списък по чл. 80 ГПК. Липсата на последния има правно значение само ако същата страна в процеса би направила искане за изменение на решението в частта му за разноските, но не и за присъждането им въобще въз основа на ангажираното писмено доказателство /пълномощно/, че този разход реално е бил направен.
При този изход на делото в настоящето частно касационно пр-во и независимо от изрично направеното от ответника по касация искане за това и представен С писък по чл. 80 ГПК, касаторката М. С. И. не следва да бъде осъдена да му заплати исканата сума в размер на 1050 лв. (хиляда и петдесет лева), тъй като ангажираното от И. писмено доказателство се отнася до изплатен от него адвокатски хонорар, но по повод „защита и отговор на въззивна частна жалба по в. гр. дело № 66/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 47 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 21.ІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 3968/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1421 по описа за 2015 г.