О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 20.11. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1559 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2703 от 27.ІІІ.2018 г. на старозагорското „Екстрийм” ЕООД (в несъстоятелност), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Ст. З. против решение № 61 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 20.ІІ.2018 г., постановено по т. д. № 718/2017 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение на ОС-Стара Загора по т. д. № 24/2017 г.: за обявяването за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на този търговец – „поради невъзможен предмет” – на извършената от дружеството по нотариален ред на 2.VІІ.2014 г. в полза на купувачите С. Вели А. и Д. И. И.-А. – двамата от гр. Ст. З., продажба на онази част от поземлен имот с идентификатор 68850.501.409 по одобрената кадастрална карта на [населено място], представляваща паркомясто № 1 „със застроена площ” от 18.15 кв.м. и заедно с припадащите му се 2.410% ид. части от правото на собственост в/у ПИ с пространство от 988 кв.м., върху който е построена сградата, срещу получената от търговското дружество цена в размер на 1 173 лв. (хиляда сто седемдесет и три лева). С това решение на първостепенния съд купувачите С. и Д. А. са били осъдени „да предадат в масата на несъстоятелността” на дружеството настоящ касатор собствеността и владението на гореописаното паркомясто, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския ОС за разглеждане на действително предявените искове, вкл. с указанието синдикът М. С. „да предприеме действия по изрично уточняване в какво си качество и срещу кого е предявила всеки един от съединените с исковата й молба искове – главен, евентуален и обусловен.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Екстрийм” ЕООД (в Н.) обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по имащия значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото процесуалноправен въпрос: „Дали при констатирана липса на активна процесуална легитимация на ищеца въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първостепенния съд с указания ищецът да бъде променен или е следвало след обезсилване на първоинстанционното решение да прекрати делото – съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. Г. С., действаща в качеството си на синдик на търговеца настоящ касатор, писмено е възразила както по допустимостта на самата касационна жалба, така и по допустимостта на касационния контрол, но също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че „не е налице произнасяне на въззивния съд по сочения от касатора процесуален въпрос, нито е налице основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, след като разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК ясно определя правомощията на въззивния съд при различните форми на недопустимост на първоинстанционното решение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на старозагорското „Екстрийм” ЕООД (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да обезсили решението на първостепенния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг негов състав (процедура по чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК), в процесния случай Пловдивският апелативен съд е приел, че: „В действителност с исковата молба са предявени главен иск за нищожност на договор за продажба, евентуален такъв за обявяване на относителната му недействителност по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и обусловен такъв – за връщане на даденото по атакуваната сделка в масата на несъстоятелността” на търговеца настоящ касатор. Констатирано е било в тази връзка, че в исковата молба на М. С. (с вх. № 1143/30.І.2017 г. по описа на ОС-Ст. З.) срещу посочените в нея трима ответници – търговецът настоящ касатор и съпрузите С. и Д. А., „изначално липсва яснота” досежно това в какво качество действа тя при предявяване на така съединените искове – „дали като орган на несъстоятелността или като представляващ несъстоятелното д-во в рамките на правомощията й по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ”. В мотивите към атакуваното решение въззивната инстанция надлежно е разграничила, че главният иск /за прогласяване нищожност на процесната продажба поради липса на предмет/ не е от кръга на исковете по чл. 649 ТЗ, които синдикът може да предяви като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на търговското д-во настоящ касатор, а е следвало да бъде предявен от последното, точно в качеството му на страна по сделката, а синдикът да се прояви като негов представител, действащ в обхвата на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.20120 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. С оглед на това разяснение и при съобразяване на горните данни по делото в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК единствен процесуалноправен въпрос има изцяло хипотетичен характер, т.е. реално не е бил предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 20.ІІ.2018 г., постановено по т. д. № 718/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2