О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 13.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1220 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1958 от 5.ІІІ.2019 г. на пловдивското „Етик Финанс” АД подадена от неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 33 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 24.І.2019 г., постановено по т. д. № 655/2018 г. /с погрешно посочен в настоящата жалба номер на делото „603”/, с което, по исковете на Национална агенция за приходите /по нататък „НАП” или „Агенцията”/ с участието като съищец на синдика на „Ф.-Юг” АД (в несъстоятелност) Д. Т. Т., предявени на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ против последното и съответника му настоящ касатор, е била обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Ф.-Юг” АД (в Н.) сделката покупко-продажба на едноетажна промишлена сграда с идентификатор 56784.522.2244.3 по КККР на гр. Пловдив и с площ от 100 кв.м., извършена във формата на нотариален акт № 164, том ІІ, рег. № 4828, нот. дело № 352/5.Х.2012 г. по описа на нотариус Б. Т., чиито район на действие, съвпада с юрисдикцията на Районен съд-Пловдив, която е била сключена между горепосочените двама ответници, вторият от които с предишно фирмено наименование „А. Финанс” ЕАД. Като последица от това дружеството настоящ касатор е било осъдено да заплати държавна такса и разноски на ищцовата Агенция, но също и да върне в масата на несъстоятелността на „Ф.-Юг” АД (в Н.) въпросната едноетажна промишлена сграда, вкл. ведно с правото на строеж върху мястото, където тя е построена.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, пловдивското дружество настоящ касатор претендира отменяването му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Етик Финанс” АД обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличието на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение на отделни състави от неговата гражданска и търговска колегии, по следните шест правни въпроса:
1./ „Възможно ли е да се прехвърли право на строеж върху сграда след завършването на последната в груб строеж?”; 2./ „Възможно ли е правото на строеж върху сграда, завършена в груб вид, да има самостоятелна стойност, респ. – пазарна цена, отделна от стойността на сградата?”; 3./ „Следва ли при определяне цената на прехвърления недвижим имот съдът да завиши същата с цената на правото на строеж на идентична сграда, което е реализирано към датата на атакуваната продажба на имота?”; 4./ „Следва ли при преценка за еквивалентността на престациите в производството по иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ съдът да вземе под внимание само пазарната цена на продадена вещ, или той следва да съобрази и други обстоятелства, в частност – правомощия и правни възможности, включени или произтичащи от правото на собственост върху вещта?”; 5./ „Може ли да засегне интересите на кредиторите в несъстоятелността извършеното от длъжника разпореждане с права, които нямат самостоятелно материално изражение?”; 6./ „Възможно ли е правото на възстановяване на сграда да се осребри в производството по несъстоятелност?”
Отделно от горното, от значение единствено за развитието на правото /не и за точното прилагане на закона – бел. на ВКС/, се явявало произнасянето на въззивния съд по правния въпрос: „Дали са равностойни в парично отношение правото на строеж и правото на собственика на сградата, когато последният е различен от собственика на земята, да може да възстанови постройката след евентуално нейно погиване?”
Ответниците по касация НАП и „Ф.-Юг” АД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Д. Т. Т., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, постановено по отменителния иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Етик Финанс” АД ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ТЗ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела /с изкл. на решенията по искове за собственост и др. вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост/. Същевременно разпоредбата на чл. 365, т. 4 ГПК не оставя съмнение за търговското естество на дело, заведено по иск с предмет правно отношение, отнасящо се до попълване масата на несъстоятелността, вкл. и установителните искове на кредиторите. Заглавието на Раздел І от Гл. 48 на ТЗ е „Попълване на масата на несъстоятелността” и уредената там материя включва наред с прогласяването на недействителността на действия и сделки /чл. 646 ТЗ/, още и отменителни, т.е. конститутивни искове – по чл. 647 ТЗ. Доколкото последните следват общия модел на противоправност, очертан от чл. 135 ЗЗД, ще следва да се припомни, че решението, с което един П. иск е бил уважен, не създава вещно право на ищеца: Р. № 761/21.Х.1994 г. на І-во г.о. на ВС на Р. България по гр. дело № 616/1994 г. Напротив, правната защита, упражнявана по реда на чл. 135 ЗЗД, цели охрана на интересите на кредитора, връщане на имота в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да се удовлетвори чрез продажбата му. Следователно в процесния случай връщането на имота в масата на несъстоятелността на длъжника „Ф.-Юг” АД (в Н.) автоматично би произтекло от уважаване на отменителния иск с правно основание по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – без да е било необходимо атакуваното въззивно решение да съдържа осъдителен диспозитив срещу третото лице „Етик Финанс” АД „за връщане в масата на несъстоятелността” /извън ангажиране на отговорността му за д.т. и за разноски/. В заключение, решение № 33/24.І.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, по т.д. № 655/2018 г. не подлежи на касационен контрол: като постановено по отменителен иск с цена 9 000 лв. /т.е. далеч под законоустановения минимум от 20 000 лв./, а и конститутивният отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ не може да се интерпретира като такъв с „обуславящо значение по отношение на иск за собственост”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Етик Финанс” АД-гр. Пловдив (с вх. № 1958/5.ІІІ.2019 г.), подадена против решение № 33 на Пловдивски апелативен съд, ТК, 1-ви с-в, от 24.І.2019 г. , постановено по т. № 655/2018 г. /с погрешно посочен в жалбата номер „603”/.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по настоящето дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2