4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………….…..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1616 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3903 от 1.ІV.2014 г. на Л. И. Б. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 356 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 7.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 4021/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5926 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-11, от 29.VІІ.2013 г. по т. д. № 2523/2012 г. С последното – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен нейния пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София с предмет присъждането на обезщетение в размер на 40 000 лв. /ведно със законната лихва от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане/ за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.Х.2011 г., когато е пътувала като пътник в автобус на [фирма] и в резултат от което е получила фрактура на лявата бедрена кост.
Оплакванията на касаторката Б. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 95 ППЗДВП/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/. Поради това тя претендира касирането му /вкл. и в частта досежно присъдените в полза на застрахователя разноски в размер общо на 860 лв. за двете предходни инстанции/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й иск срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за понесените неимуществени вреди от процесното ПТП да бъде уважен в предявения по делото размер, вкл. ведно със законната лихва от датата на деликта и до окончателното му изплащане, като в резултат д-вото бъде осъдено, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, да й заплати и всички направени по делото разноски. Инвокирани е довод, че неоснователно въззивният съд бил счел за доказани обстоятелствата, имащи значение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, като в тази насока се е позовал на актове на органите на досъдебното пр-во, но без да съобрази, че макар последните да са официални документи, те не представляват доказателство за механизма на настъпване на процесното ПТП.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от съдържанието на жалбата й, Л. Б. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с тезата си, че „след като в решението са нарушени основни принципи на правилата за движение по пътищата, то допускане на касационно обжалване се явява задължително с оглед на това да се дадат указания на съдилищата в страна относно приложенията на чл. 95 ППЗДвП, преценката на събраните по делото доказателства и приложението на чл. 235, ал.- 2 от ГПК”.
Ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на развитите в жалбата на Б. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Л. И. Б. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което прекият иск на Б. срещу застрахователя е бил отхвърлен, САС е приел, че е останало недоказано твърдението й за наличие на деликт, изразяващ се в това водачът на автобус от [фирма], в което МПС тя е пътувала като пътник, да е извършил противоправно деяние, нарушавайки правилата за движение по пътищата.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда релевантния за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат допълнителните основания за това, каквито в настоящия случай касаторката Б. също се е въздържала да релевира. Следва винаги да се има предвид и разяснението, дадено в мотивите към това ТР на ОСГТК на ВКС, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, „но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. В заключение, извършеното от касаторката погрешно отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, по никакъв начин не обосновава приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 7.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 4021/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1616 по описи за 2014 г.