О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С., 29.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2774 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по молбата с вх. № 7271/26.VІІ.2013 г. на търговеца-касатор [фирма]-гр. П., подадена от неговия изп. директор Р. Ив. Б., съдържаща искане за спиране изпълнението на обжалваното от д-вото пред ВКС решение № 295/5.VІ.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 386/2013 г., с което д-вото молител е било осъдено да заплати на [фирма]-гр П. четири суми в общ размер на 319 413.35 лв. /триста и деветнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 18 525 лв.
За да се произнесе по искането настоящият състав на Първо отделение от ТК на ВКС констатира, следното:
1./ Горепосочено решение на Пловдивския апелативен съд е било постановено на датата 5 юни 2013 г., докато касационната жалба на молителя в настоящето пр-во срещу същия съдебен акт е заведена с вх. № 4487/3.VІІ.2013 г., т.е. тя е била подадена в пределите на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК;
2./ На 26.VІІ.2013 г. по с/ка на ВКС е била внесена дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК;
3./ На същата датата 26 юли 2013 г. по специалната набирателна с/ка на ВКС за обезпечения е била внесена от страна на третото за спора лице [фирма] сума в размер на 105 600 лв. /сто и пет хиляди шестстотин лева/;
4./ На същата дата от страна на друго, трето за спора лице, а именно [фирма], по същата набирателна с/ка на ВКС за обезпечения е била внесена сума в размер на 93 813.35 лв.;
5./ Отново на същата дата и по същата банкова с/ка на ВКС е била внесена сума в размер на 120 000 лв. от друго, явяващо се трето за спора лице, а именно [фирма].
Общият размер на така внесените от тези трети лица суми възлиза на 319 413.35 лв., т. е. обезпечението е равностойно на вземането, присъдено с въззивното решение в полза на ищцовото [фирма]-гр. П..
Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на обжалваното осъдително въззивно решение. Спиране обаче може да бъде постановено при наличие на надлежно внесено от страна на молителя касатор обезпечение, чиито размер в хипотезата на осъдително въззивно решение за парични вземания следва да бъде определен като равностойност на присъдената сума. Видно от съдържанието на всяка от трите горепосочени служебни бележки на счетоводството на ВКС от датата 29.VІІ.2013г. в случая надлежното обезпечение, дължимо от страна на касатора [фирма]-гр. П. по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се намира по специалната набирателна с/ка на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
С П И Р А, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 282, ГПК, АЛ. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на решение № 295 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 5.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 386/2013 г., с което [фирма]-гр. П. /Е.[ЕИК]/ е било осъдено за заплати на [фирма]-гр. П. /Е.[ЕИК]/ по обективно кумулативно съединените негови осъдителни искове с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СУМА в общ размер на 319 413.35 лв. /триста и деветнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от настоящето определение да се издадат на молителя [фирма]-гр. П., както и на счетоводството на ВКС: за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2