О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 18.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 175 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8016 от 21.Х.2011 г. на [фирма]-гр. К., област София, подадена против следните четири части от решение № 1500 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 9.VІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 314/2011 г., както следва:
1/ За отхвърляне главния иск на д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД във вр. чл. 87 ЗЗД, предявен срещу ответното „Н.П.Н. К.”-София и с предмет връщането на сума в размер на 113 750.19 лв. – като заплатена по развален договор от 30.І.2006 г. за продажба на мобилен бетонов възел и лихва върху тази главница, считано от 14.ІV.2008 г. /датата на завеждане на исковата молба/;
2/ За отхвърляне главния иск на касатора със същото правно основание и ответник, чиито предмет е било връщане на сума в размер на 32 113.32 лв., като платена по същия развален двустранен договор за доставката на инфрачервено оборудване за рехабилитация на пътни настилки, ведно с лихва върху посочената главница, считано от горепосочената дата на предявяване на исковете;
3/ За отхвърляне главния иск на касатора срещу същия ответник, но с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било присъждане на сума в размер на 21 462.19 лв. – неустойка за забава при доставката на инфрачервено оборудване за рехабилитация на пътни настилки по същия развален двустранен договор съответно за периода от 26.V.2006 г. и до датата 24.ІІІ.2008 г.
4/ С която е бил уважен насрещен иск на ответното [фирма] с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сума в размер на 40 378.88 лв., представляваща неплатен остатък от цена на мобилен бетонов възел по същия двустранен договор и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 9.VІ.2008 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение: поради необоснованост и постановяването му в атакуваните негови четири части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му обезсилване, респ. касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който главните искове на [фирма]-гр. К. срещу софийското [фирма] да се уважат в предявените по делото техни размери, а насрещните претенции на последното – да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, ведно с присъждане на направените от търговеца касатор разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. К. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните четири части от решението си САС се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС „и с тази на съдилищата”, а също и по други, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на въззивното решение в атакуваните негови четири части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съобразно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., само „ако съществува вероятност” обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката му за валидността или допустимостта на съдебния акт следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В настоящия случай наличието на такава вероятност не се констатира.
Твърдението на търговеца касатор е, че съставът на САС всъщност се е произнесъл по непредявен иск, доколкото претенцията му за връщане на сума в размер на 113 750, 19 лв. била квалифицирана като такава с правно основание „по чл. 87, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД” /във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от този материален закон/ – вместо по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Докато в петитума на исковата молба по този иск „продължителността на забавата на длъжника и настъпилата безполезност на престацията” били инвокирани от подателя й „не алтернативно или като главно основание на претенцията”, а „кумулативно”. Но според точния разум на закона безполезността на изпълнението е винаги функция от проявената забава на длъжника, т.е. именно кумулативното съчетание на двете обстоятелства представлява във всички случаи главното и единствено основание на такава претенция: за разваляне на двустранен договор, поради това, че вследствие допусната от длъжника забава, изпълнението на задължението му е станало безполезно за кредитора и така последният придава на исковата си молба значението на свое изявление за разваляне на сделката – т.е. без даване подходящ срок на длъжника. Изрично в мотивите към атакуваното въззивно решение /лист 74/ САС е приел, че „евентуално разваляне при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД или в друга хипотеза на ал. 2 от същата разпоредба ищецът /касаторът – бел. на ВКС/ не е релевирал и доказал, а и съдът не е длъжен служебно да съобрази”.
Съгласно същата постановка от горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Цитираната част от мотивите на постановеното от САС решение опровергава оплакването на касатора в т. 1.2 от изложението му към жалбата, че с обжалвания акт на въззивния съд бил даден отрицателен отговор на въпроса „дали исковата молба има значението на покана за изпълнение от кредитора до неизправния длъжник, когато с нея се иска разваляне или се претендират последиците от развалянето на един договор”. Напротив, в действителност произнасянето но въззивния съд е било в смисъл, че след като д-вото настоящ касатор не е доказало безполезност на изпълнението, изразяващо се в придобиване на движими вещи за многократна употреба в кръга на неговия основен предмет на дейност, конститутивният ефект на разваляне на договора посредством заявлението за това, инкорпорирано в искова молба, не може да се счита настъпил. Що се отнася до формулирания в т. 1.3 от изложението на касатора въпрос: „Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право”, той не е от естество да обоснове приложно поле на касационния контрол, тъй като е идентичен с оплакване за наличие на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро – във вр. чл. 235, ал. 3 ГПК. Същевременно двата въпроса по т. 1.4 от изложението към касационната жалба „за евентуално предоставяне на срок за изпълнение в течение на процеса” не са такива, които да са били включени в предмета на делото и точно затова не са обусловили решаващите изводи на САС – при неговата базисна констатация за недоказаност на тезата на търговеца настоящ касатор за безполезност на изпълнението, извършено от изпадналия в забава негов длъжник. Нямат естеството на такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпросите по т. 1.5 от изложението: за развалянето на двустранни договори без даване на срок за изпълнение поради безполезност на изпълнението – „в случаите на констатирана голяма забава на длъжника”, а също и за разпределяне на доказателствената тежест „относно безполезността”, тъй като първият е от фактическо естество, а вторият има ясно и точно нормативно разрешение в текста на чл. 154 ГПК.
По Раздел ІІ от изложението към жалбата на касатора [фирма]-гр. К.:
Формулираните в т.т. 2, 3, 4 и 5 от този раздел процесуалноправни въпроси /досежно приложението на чл. 12 ГПК, / представляват по съществото си оплаквания за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Възпроизвеждането в изложението към жалбата на релевирани в самата нея касационни отменителни основания /по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК/ обаче, не обосновава приложно поле на касационния контрол. Що се отнася до релевираните в т.т. 1 и 6 от същия раздел правни въпроси, а именно: за възможността неизправната страна да претендира изпълнение от изправната; дали отправената от неизправната покана за изпълнение произвежда действие, поставяйки изправната в забава; има ли такава покана правно действие, ако изискуемостта на задължението все още не е настъпила, те не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, щом ключовият му за изхода на спора извод е бил, че потестативното право на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение в случая не е било надлежно упражнено и затова не е могло да породи целения с него конститутивен ефект. Що се отнася до релевираните в Раздел ІІІ – т.т. 1-4 от изложението към касационната жалба правни въпроси, те са идентични с тези по Раздел І, т.т. 1-4 от същото, докато останалите – по т.т. 5-10 /вкл./ се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение и недопустимо отъждествяват наведени в жалбата оплаквания за неговата незаконосъобразност с основания, обуславящи приложно поле на касационния контрол. Съответно в Раздел ІV, т. 1 от изложението към жалбата липсва ясно и точно формулиран правен въпрос, докато този, посочен в т. 2 – за това дали правото на изправния кредитор да развали договора представлява „алтернатива” на правото му да претендира обезщетение за неизпълнението, не е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция и затова е с хипотетичен характер.
В заключение, оплакването на търговеца касатор, според което неправилно на ответното по жалбата /и исковете му/ [фирма]-София били присъдени по компенсация разноски в размер на сумата от 5 107.07 лв., игнорира обстоятелството, че със свое последващо решение № 1998/23.ХІІ.2011 г., постановено по делото в пр-во по чл. 248 ГПК, въззивният съд е изменил атакуваното пред ВКС в частта му за разноските в противоположен смисъл, осъждайки [фирма]-София да заплати на [фирма]-гр. К. (в съответствие с уважена спрямо отхвърлена част на предявените първоначални и насрещни искове) сумата 4 534.16 лв. разноски за двете инстанции.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК компетентен да се произнесе по молбата на касатора с вх. № 10977/13.ХІ.2012 г. за снабдяване с изпълнителен лист се явява първостепенния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1500 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 9.VІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 314/2011 г. в следните негови четири части:
1/ За отхвърляне главния иск на касатора [фирма]-гр. К. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД във вр. чл. 87, ал. 2, предл. 2-ро от същия закон, предявен срещу ответното [фирма]-София, с предмет връщането на сума в размер на 113 750.19 лв. – като платена по развален договор за търговска продажба на мобилен бетонов възел от 30.І.2006 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.ІV.2008 г. /датата на завеждане на делото/ и до окончателното й изплащане;
2/ За отхвърляне главния иск на касатора [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД във вр. чл. 87, ал. 2, предл. 2-ро от същия закон, предявен срещу ответното [фирма], с предмет връщането на сума в размер на 32 113.32 лв. – като платена по развален договор за търговска продажба на инфрачервено оборудване за рехабилитация на пътни настилки от 30.І.2006 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.ІV.2008 г. /датата на завеждане на делото/ и до окончателното й изплащане;
3/ За отхвърляне главния иск на касатора [фирма] с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма], с предмет присъждане на мораторна неустойка в размер на сумата от 21 462.19 лв. за забава на последното при доставка на инфрачервено оборудване за рехабилитация на пътни настилки в периода от 26.V.2006 г. и до датата 24.ІІІ.2008 г.;
4/ За осъждането на [фирма]-гр. К. да заплати на [фирма]-София, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, сума в размер на 40 378.88 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 9.VІ.2008 г. /датата на първото по делото редовно с.з. пред първата инстанция, когато този насрещен иск е бил предявен/ и до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2