2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 21.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 391 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 18612/16.ХІІ.2016 г. на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”-София /по-нататък само „сдружението”/, подадена против онази част от решение № 2257 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 30.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 4962/2015 г., имаща характера на определение по чл. 248, ал. 3 ГПК, с която е била оставена без уважение негова молба по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение на първоначално постановеното решение № 1528/15.VІІ.2016 г. по същото дело, посредством отмяна на присъденото в полза на адвокат Р. М. П. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение в размер на 2 292 лв. (две хиляди двеста деветдесет и два лева).
Единственото оплакване на сдружението частен жалбоподател е за постановяване на допълнителното въззивно решение в атакуваната негова част в нарушение на материалния закон: доколкото САС неправилно бил приел, че в случая е налице уговорка за безплатно процесуално представителство, въз основа на която на адвокат Р. М. П. от САК следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, но без да съобрази правилото на чл. 71 от същия специален закон.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба С. Я. И. и А. З. Щ. – двамата от [населено място], община, Е., област Я., писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта й /предвид липсата на правен интерес от подаването й/, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на допълнителното въззивно решение в атакуваната негова част, досежно приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА. Инвокирани са доводи, че за сдружението частен жалбоподател би следвало да е безразлично кому точно се дължи присъденият хонорар от 2 292 лв.: дали на конкретно определен адвокат или на съответното софийско адвокатско дружество – юридическо лице пи смисъла на чл. 57,ал. 1, изр. 2-ро ЗА.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
За да отхвърли молбата на сдружението настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, Софийският апелативен съд е приел следното: 1./ Видно от приложен на л. 56 от въззивното дело договор, „сключен между довереника /софийското „Адвокатско дружество О. К.” – бел. на ВКС/ и доверителя”, производството е безплатно; 2./ Налице е преупълномощаване от името на адвокатското д-во съконтрахент на ищците в полза на конкретен повереник, участвал като процесуален представител; 3./ Разпоредбата на чл. 38 ЗА предвижда плащане на адвокатски хонорар на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ; 4./ При установената „доказаност” и на двете предпоставки – уговорка за осъществяване на безплатно процесуално представителство и надлежно учредена в полза на адв. Р. М. П. от САК представителна власт, е направен решаващ извод, че правилно с първоначалното въззивно решение № 1528/15.VІІ.2016 г. по същото дело по описа на САС на последната е бил присъден – на основание чл. 38 ЗА – хонорар, съответстващ по размер на минимума, установен в Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /погрешно означена като „Тарифата”/.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от Закона за адвокатурата адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно „със съгласието на клиента”, а според текста на чл. 71, ал. 1 от същия специален закон управителят на редовно упълномощено адвокатско дружество /ЮЛ по см. на чл. 57, ал. 1 от същия закон/ преупълномощава един или няколко „съдружници”. В процесния случай обаче, преупълномощеният от управителя К. адвокат Р. М. П. от САК не е имала качеството на съдружник в управляваното от него софийско „Адвокатското дружество О. К.”. При положение, че в текста на двата договора с предмет правна помощ и съдействие от 16.ІІ.2012 г, сключени между софийското „Адвокатско д-во О. К.” и всеки един от двамата ищци, липсва клауза за предварително дадено от тях съгласие /овластяване/ за преупълномощаване и на други адвокати в страната – извън кръга на тези, които са съдружници в същото адвокатско д-во, изводът в атакуваната част на допълнителното решение за редовно учредена в полза на адв. Р. М. П. от САК представителна власт е незаконосъобразен.
С оглед изложеното по-горе настоящата частна жалба на сдружението „Н.” не е подадена от лице без правен интерес от това и се явява процесуално допустима: за подателя й не е безразлично към кого следва да се реализира отговорността му за разноски, предвид неотстранения риск сумата от 2 292 лв. да се плати на некредитор.
Същевременно основателността на частната жалба на сдружението „Н.” произтича от общата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според която лицето, от чието име е бил сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. В процесния случай такова потвърждаване е възможно, но за това въззивният съд е следвало да укаже пряко на ищците в първоинстанционното пр-во С. Я. И. и А. З. Щ.. Предвид необходимостта от извършване на това ново съдопроизводствено действие, допълнителното решение № 2257/30.ХІ.2016 г. на САС, ГК, 2-ри с-в, постановено по гр. дело № 4962/2015 г., ще следва да бъде отменено в имащата характера на определение негова част за оставяне без уважение на частната жалба на сдружението „Н.”
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА допълнителното решение № 2257 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 30.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 4962/2015 г. В ЧАСТТА му, имаща характера на определение, с която е била оставена без уважение молба на С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – за изменение на първоначално постановеното въззивно решение № 1528/15.VІІ.2016 г. по същото дело, посредством отмяна на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат Р. М. П. от САК възнаграждение в размер на 2 292 лв. (две хиляди двеста деветдесет и два лева).
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на въззивния съд за по-нататъшни процесуални действия със задължителни указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2