О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
С., 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 911 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № А-973 от 15.VІІІ..2012 г. на И. З. Д. от С., подадена против въззивното решение на Монтанския ОС, ГК, от 11.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 103/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 305 на РС-Лом от 18.ХІ.2011 г. по гр. дело № 156/2011 г. С последното, като неоснователни, са били отхвърлени трите обективно кумулативно съединени искове на настоящия касатор срещу едноличния търговец-арендатор Г. К. Г. от [населено място], [община], действащ с фирмата „К.-И. К.-Г. Г.”, с предмет, както следва: 1./ За признаването за установено в отношенията между страните, че сключен от праводател на ищеца на 27.ІХ.2004 г. с ЕТ Г. Г. 10-годишен договор за аренда на процесната нива с площ от около 17 дка бил развален, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД; 2./ За осъждането на същия ЕТ–арендатор да заплати на Д. сума в размер на 581.88 лв. /петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, претендирана като сбор от неизплатени арендни плащания за две поредни стопански години, а именно 2008/2009 г. и 2009/2010 г. и ведно със законната лихва върху нея от завеждане на делото и до окончателното й заплащане; 3/ За осъждането на ЕТ да заплати на Д. мораторна лихва върху главницата на тези две арендни плащания в размер на сумата 60 лв. /шестдесет лева/ съответно за периода от 2.Х.2008 г. и до 20.Х.2010 г. Поради недопустимост е било прекратено производството по делото в частта по съединените с тези три иска под условието на евентуалност други два иска на настоящия касатор срещу ЕТ Г. Г., както следва: 1./ За съдебно разваляне на процесния надлежно вписан 10-годишен договор за аренда, поради забавеното плащане на арендните вноски за три поредни стопански години – 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г.; 2./ За осъждането на ЕТ ответник „да върне” имота на Д..
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /ЗАЗ/, така и при допуснати от състава на Монтанския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради това той претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който първите три, предявените в условията на обективно съединяване негови искови претенции срещу ответника ЕТ-арендатор, да бъдат уважени.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Монтанският ОС „е решил делото в противоречие с практиката на ВКС”, докато произнасянето на последния по касационната жалба „е важно за точното прилагане на закона от съдилищата и за развитието на правото”.
Ответникът по касация ЕТ от [населено място], [община], действащ с фирмата „К.-И.-Г.”, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата на Д..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Монтанския ОС, касационната жалба на И. З. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Видно от нотариалния акт от 7.ХІІ.2006 г., с който касаторът Д. се е легитимирал като собственик на процесната нива с пространство от 16.993 дка в землището на [населено място], [община], че този недвижим имот, предмет на оставеното без разглеждане искане „за връщането” му, е бил закупен срещу заплащане на цена в размер на 2 073.20 лв. /две хиляди седемдесет и три лева и двадесет стотинки/, т.е. уговорката между страните по договора за продажба е била за 122 лв. на декар, което е съответствало на актуалната към този момент в миналото пазарна цена на земеделски площи от ІV-та категория на земята в ломския край. Съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 69, т. 4 ГПК, за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск, а размерът на цената на иска по претенции „за съществуване или за разваляне на договор” е стойността на договора. При данните по делото, че в изрична клауза на 10-годишният договор за аренда, чието съществуване, респ. разваляне, е било предмет на спора, се е предвиждало арендното плащане да е в размер на 4.80 лв. за декар обработваема земя годишно, то за целия период на действието му неговата стойност възлиза на 815.74 лв. /осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/.
С оглед горното се констатира, че цената на всеки един от трите иска, които са били отхвърлени с атакуваното въззивно решение, сочи че тя не е надвишавала дори първия законоустановен минимум по чл. 280, ал. 2 ГПК от 5 000 лв. (по граждански дела). В равна степен констатацията се налага и по отношение имащата характера на прекратително определение част от въззивното решение на Монтанския ОС: по евентуално съединените искове на касатора Д. срещу ЕТ-арендатор с правно основание по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ и съответно по чл. 30, ал. 1 от специалния материален закон. Дори сборът от цената на всичките пет иска, а именно 4 353.40 лв. (815.66 лв. + 588.88 лв. + 60 лв. + 815.66 лв. + 2 073.20 лв.), не надхвърля минимума от 5 000 лв. по чл. 280, ал. 2 ГПК.
В заключение, погрешното посочване във финалната част от диспозитива на обжалваното решение, че то подлежало на касационно обжалване пред ВКС, не създава предпоставка за упражняването на такъв инстанционен контрол. Следвало е в настоящата хипотеза въззивната инстанция да извърши надлежна проверка за редовността на касационната жалба на Д., като в тази връзка упражни и правомощието си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № А-973/15.VІІІ.2012 г. на И. З. Д., Е. [ЕГН] от С.,[жк], подадена против въззивното решение (без номер) на Монтанския окръжен съд, ГК, от 11.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 103/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2