3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1154 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1541/9.ІІ.2015 г. на софийския едноличен търговец Р. Г. П. /с едноименна фирма/, която е била подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против определение № 34 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 30.І.2015 г., постановено по ч. т. дело № 1348/2014 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на ЕТ срещу въззивното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в ІІ-Д, от 10.ІІ.2014 г. по гр. дело № 8524/2011 г., отхвърлящо нейния положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422 , ал. 1 ГПК срещу ответницата А. Р. от София с предмет съществуването на вземания на ЕТ към последната в размер на 6 147.23 лв. /като неизплатено възнаграждение по договор за учредяване на право на строеж/, както и на мораторна лихва върху същата главница в размер на 1 204.32 лв. за периода 31.Х.2006 г. 31.ІІІ.2007 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС и претендирайки поради това отменяването му, частната жалбоподателка Петрова инвокира доводи, че всъщност касационната й жалба била насочена срещу постановено по гражданско, а не по търговско дело въззивно решение: „заповедно производство, завършило със заповед за незабавно изпълнение, възражение против тази заповед и предявен установителен иск пред районен съд”.
Ответницата по частната жалба А. П. Р. от София, не е ангажирала свое становище по основателността на съдържащите се в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на състава на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба на [фирма] от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
На 20.VІ.2008 г. частната жалбоподателка Пе.е била снабдена (по ч. гр. дело № 9598/08 г. по описа на СРС, ГО,) със заповед за незабавно изпълнение на парични задължения в размер на горепосочените две суми /главница и мораторна лихва/ на основание документ по чл. 417, т. 3, прдл. 1-во ГПК: нотариален акт за учредяване на право на строеж № 135, т. І-А, рег. № 2292, по нот. дело № 104/2002 г. на Нотариус с рег. № 259, от съдържанието на който са били видни тези две вземания на заявителката ЕТ, действаща като „приемател-строител” по този договор с вещнотранслативно действие. Съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, а точно в частта си по т. 5, б. „а” цитираният нотариален акт има характера на такава – гражданскоправна – сделка, в резултат от която А. П. Р. от София е следвало възмездно да придобие един апартамент и една гаражна клетка в сградата, която настоящата частна жалбоподателка се е задължила да построи в УПИ ІІІ-182 по плана на [населено място], м. „С. – Хр. С.”.
При тези данни се налага извод, че в разрез с иначе правилната си констатация, че договорът, обективиран в този нотариален акт, „съдържа както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за покупко-продажба”, предходният тричленен състав на ВКС е направил необоснован извод за търговски характер на делото, по което е било постановено атакуваното пред него въззивно решение – по съображението, че „сделката, от която произтичат вземанията, е едностранно търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ”. Последните обаче са задължения на купувач по договор за продажба, която няма характера на търговска.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 34 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 30.І.2015 г., постановено по т. д. № 1348/2014 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на ІІ-ро т.о-. на ВКС за по-нататъшни процесуални действия в касационното пр-во по чл. 288 ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1154 по описа за 2015 г.