О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С., 01.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 929 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3384 от 10.VІІІ.2012 г. на великотърновското адвокатско д-во „М.”, подадена против онази част от решение № 208 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 109/2012 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 42 на Плевенския ОС, ТК, от 1.ІІІ.2012 г. по т. д. № 273/2011 г.: досежно отхвърляне на отрицателния установителен иск на това адвокатско д-во срещу [община] и [фирма]-гр. П. (в несъстоятелност) с правно основание по чл. 694, ал. 1 ТЗ, чиито предмет е било установяване несъществуването на приети от синдика и включени в одобрен от съда по чл. 613 ТЗ списък вземания на общината към същия неплатежоспособен търговец съответно за разликата над уважения размер на претенцията от 2 084 лв. (сума, представляващи направени разноски по изп. дело) и до пълния й предявен размер от общо 45 131.48 лв., представляваща сбор от главница в размер на 35 702.08 лв., лихва в размер на 4 599.38 лв. и разноски в заповедно пр-во в размер на 2 746.02 лв., въз основа на изпълнителен лист от 22.Х.2010 г., издаден от РС-Плевен по ч. гр. дело № 6880/2010 г. по реда на чл. 417, т. 2, предл. 2-ро ГПК заедно със съответната заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в полза на общината в този град.
Оплакванията на касатора /юридическо лице по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗА, с Е.[ЕИК]/ са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се както до разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса, така и досежно доказателствената сила на представени към приложено дело документи. Поради това се претендира частичното касиране на този съдебен акт – като неправилен, „с произтичащите от това последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК адвокатското д-во касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си въззивният съд се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, а също и за развитието на правото, предвид „установена при проучване в правно-информационната система „С.” липса на каквато и да е съдебна практика” по същите:
1./ „Процесуално допустимо ли е да се счита, че с приемането на едно гражданско дело като доказателство, на практика се оказва, че и намиращите се в него писмени документи могат да се ползват като писмени доказателства със съответната доказателствена сила, включително и по висящото дело?”;
2./ „Могат ли лицата, управляващи и работещи в едно общинско предприятие, да издават извлечения от счетоводните книги при хипотезата на чл. 417, т. 2, (предл. 2-ро – бел. на ВКС) ГПК и „приравнено” ли е това на извлечение от счетоводните книги на Общината като самостоятелно юридическо лице?”
Ответната по касация [община], както и ответното по касация [фирма]-гр. П. (в несъстоятелност), не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, развити в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на адвокатското дружество „М.” от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая формулираните от адвокатското д-во касатор правни въпроси не са подкрепени от конкретни доводи за неяснота, непълнота или противоречия в приложимите към разрешаването му закони. Напротив, налице са ясни материалноправни разпоредби: чл. 51, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 52 от закона за общинската собственост досежно правния статут на общинско предприятие, като „специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити”, а също и безпротиворечиви процесуалноправни правила – чл. 171 и сл. ГПК досежно доказателствената стойност на документи, намиращи се в приключено гражданско дело, чието прилагане в цялост е било поискано от дружеството настоящ касатор, т.е. при съблюдаване на установения в гражданския процес принцип, че всяка страна представя документите, от които иска да се ползва във връзка с установяване на направените от нея твърдения, респ. възражения, оспорвания и пр.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 16.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 109/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2