4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
С., 20,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1677 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4036 от 25.ІІІ.2015 г. на К. И. Т. от С., подадена против определение № 407 на Софийския апелативен съд, ГК, от 10.ІІ.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 462/2015 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 20885 на СГС, І-во ГО, 7-и с-в, от 16.Х.2014 г. по гр. д. № 17259/2012 г.: за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на първоинстанционното пр-во – „до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по НОХД № 1192/2012 г. по описа на РС-Шумен”.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение частната касаторка Т. претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по съществото на предявения от варненското [фирма] (в несъстоятелност) срещу нея и останалите трима ответници осъдителен иск „по чл. 45 ЗЗД” /вкл. на противопоставените от нея с отговора й по исковата молба „възражения, искания и оспорвания”/, както и за присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. Ив. Т. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както „и с тази на съдилищата”, по значими за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото два материално- и процесуалноправни въпроса, а именно: 1./ „Дали е допустимо спиране на производството по настоящето дело на посоченото от първостепенния съд правно основание за това, при положение, че срещу подсъдимия по висящото наказателно дело по описа на РС-Шумен е бил предявен за съвместно разглеждане граждански иск за същата сума, която е предмет и на спряното гражданско дело?”; 2./ „За да се приеме, че е налице солидарност по отношение на ответниците достатъчно ли е да се съдържа искане в петитума на исковата молба те да бъдат осъдени солидарно, или е необходимо в обстоятелствената й част нейният подател /ищецът/ да е изложил фактите, от които твърди, че произтича солидарността?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е изразила становището на двамата свои изпълнителни директори, че подадената от К. И. Т. частна жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване и уважена – „предвид наличието на всички предвидени в ГПК предпоставки за това”.
Останалите двама ответници по касация /З. Д. Ц. от С. и Д. И. Д. от [населено място]/ не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното от Т. въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на К. И. Т. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното, преграждащо по-нататъшния ход на делото определение на СГС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, САС е приел, че, независимо от това, че висящото в РС-Шумен наказателно дело, по което подсъдим за длъжностно присвояване бил единствено ответникът Д. И. Д., „не е обуславящо по исковете на д-вото ищец /в Н./ срещу останалите трима ответници – настоящата частна касаторка Т., З. Д. Ц. от С. и [фирма]-С., то, предвид предприетото от търговеца субективно съединяване на искове по чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на тримата заедно с Д., създавало задължение за първостепенния съд да се произнесе по всички съединени искове с едно решение и затова спиране следвало да се постанови и по отношение на горепосочените трима ответници.
В процесния случай частната касаторка не е посочила и съответно приложила към изложението си нито един влязъл в сила съдебен акт в подкрепа на тезата си за едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и и т. 2 ГПК, а досежно последната се налага констатацията, че тя погрешно е схващана като „трайна практика на съдилищата”, съзвучна със задължителната практика на ВКС – докато точният смисъл на закона е конкретен, формулиран в изложението към частната касационна жалба правен въпрос, да е „решаван противоречиво от съдилищата”.
Не налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, тъй като – съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай обаче, частната касаторка К. Ив. Т. не е навеждала доводи в подкрепа на който и да е от двата аспекта на това общо правно основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 10.ІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 462/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1677 по описа за 2015 г.