О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
С., 05.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2291 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 8296 от 24.VІІ.2017 г. на С. Г. С., ЕГН [ЕГН] и С. И. С., ЕГН [ЕГН], подадена против определение № 143 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 30.VІ.2017 г., постановено по т. дело № 2034/2016 г., с което е била върната тяхна частна жалба против определение № 44 на същия съд от 17.ІІ.2017 г. по същото дело за оставянето без разглеждане на тяхна молба за отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК – на разпореждане от 13.VІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 9545/2012 г. на Варненския ОС за издаването на заповед за незабавно изпълнение № 5290, както и на друго определение на същия окръжен съд – № 2247 от 6.VІ.2013 г. по ч. т. дело № 785/2013 г.
Оплакванията на двамата частни жалбоподатели са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС: предвид необосноваността и незаконосъобразността на този съдебен акт. Инвокирани са доводи, че той бил немотивиран. Поради това С. и С. С. претендират отменяването му, но така също и на друго, предходно определение на ВКС, с което е било отказано освобождаването им от заплащане на държавна такса, като в резултат делото да бъде върнато на предишния тричленен състав на ВКС със задължителни указания: „съдът да изиска от нас допълнителни документи и ни укаже това”.
Ответната по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в извънинстанционното пр-во по чл. 303 ГПК пред предходен тричленен състав на ВКС настоящата съвместна частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
В образувано пред предходния тричленен състав на ВКС извънинстанционно производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, като недопустима, е била оставена без разглеждане молба на настоящите двама частни жалбоподатели за отмяна – на основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК- на посочени от тях съдебни актове, различни от влязло в сила съдебно решение. По тази тяхна молба за отмяна С. са внесли по с/ка на ВКС за държавни такси такава в размер на 30 лв.: на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Надлежно указано им е било от състава на ВКС, постановил това прекратително определение, че по частната си жалба срещу него пред друг 3-чл. с-в на ВКС те дължат – на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – заплащането на държавна такса в размер на 15 лв., като същевременно им е било отказано освобождаване от плащането на същата по повод декларацията им по чл. 83, ал. 2 ГПК от 4 май 2017 г., съдържаща очевидно невярното обстоятелство, че детето им е на 15 години /родено на 9.ІV.2000 г. и следователно с навършени 17 години, който факт е релевантен за преценката на съда по чл. 301 КТ/. Предвид невнясянето на дължимата държавна от 15 лв. по с/ка на ВКС законосъобразно предходният тричленен състав на ВКС е върнал въпросната частна жалба на С. и С. С. срещу прекратителното за извънинстанционното пр-во по чл. 303 ГПК свое определение от 17.ІІ.2017 г.
В заключение, при този изход на делото в настоящето частно производство пред ВКС и предвид констатацията, че двамата частни жалбоподатели са останали задължени за заплащането на общо 15 лв., съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, те ще следва – на основание чл. 77 ГПК – да бъдат осъдени да възстановят тази сума по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 143 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 30.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 2034/2016 г.
О С Ъ Ж Д А С. Г. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. 1, ап. № 14, КАКТО И С. И. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ІІІ, както и с постоянен адрес в същия град:[жк], [жилищен адрес] ет. ХІІІ, ап. № 50, да заплатят ОБЩО по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси СУМА в размер на 15 лв. (петнадесет лева).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2