О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1177 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3466 от 27.ІІ.2017 г. на [фирма]-София, подадена против онези части от решение № 248 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 30.І.2017 г., постановено по гр. дело № 2891/2015 г., с която това д-во е било осъдено – по предявен под условието на евентуалност иск с правно основание по чл. 236, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД-във вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ – да заплати на ищцовото [фирма] (в ликвидация) сума в размер на 36 438 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на движима вещ /челен товарач от марката „Хюндай”/ в периода 10.ІІІ.2009 г.-3.Х.2009 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане, както и разноски по компенсация общо в размер на 6552.46 лв.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуванвата негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в разглеждането по същество на непредявен евентуален иск: „за първи път пред въззивната инстанция и то при повторното разглеждане на делото от нея”, имащо за резултат „едноинстанционност за разглеждане на спора”. С оглед това се претендира отменяване на решението на САС в атакуваната му част и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на спора, с който да се отхвърли осъдителния искове на лизингодателя за обезщетение за ползване /по чл. 236, ал. 2 ЗЗД-във вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ/, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора да се присъдят направените по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол освен с порок на решението на САС по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т.1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните осъдителни части на решението си САС се е произнесъл по следните три процесуално- и материалноправни въпроса: 1./ „Допустимо ли е въззивният съд служебно да събира, ако не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства не са свързани със служебното прилагане на императивна правна норма?”; 2./ „При новото разглеждане на делото правният спор запазва ли висящността си изцяло или само в онези параметри, в които е обжалвано пред касационния съд съответното решение?”; 3./ „Задължителни ли са за въззивния съд при повторното разглеждане на делото указанията по чл. 294, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, ако същите противоречат на тълкувателни решения на ВКС и/или на изрични разпоредби на закона и ако е налице такова противоречие как трябва да постъпи въззивният съд?”
По реда на чл. 278, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] (в ликвидация) не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 21/30.VІ.2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по т. д. № 1107/2012 г. е било отменено първоначалното въззивно решение по спора досежно осъждането на търговеца настоящ касатор да заплати на ищцовото [фирма] (в ликвидация) сумата в размер на 43 396.16 лв. като дължими лизингови вноски по процесния /”първи”/ лизингов договор 1219/2007 г. за периода 10.ІІІ.2009 г. и до 10.Х.2009 г. и ведно със законната лихва върху техния сбор, считано от завеждане на делото и до окончателното погасяване на задължението. Прието е било от касационната инстанция, че този лизингов договор е бил надлежно развален още към датата 22.VІІ.2008 г., че това е станало с действие за в бъдеще, както и че развалянето е пречка да се зачете като правно валидно сключването на последваща спогодба – от 11.ХІ.2008 г., озаглавена „Спогодба към договор № 1219/10.V.2007 г. за финансов лизинг”, тъй като страните по сделката се освобождават единствено от бъдещите си задължения по лизинга, а при разпадането на договорната връзка и предвид спецификата на договора за финансов лизинг приложение следва да намерят правилата на договора за наем по ЗЗД. Съответно указано е било от страна на ВКС след отмяната на решението в тази му част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на САС, че следва да бъде изслушано заключението на счетоводна експертиза, която да се произнесе за дължимостта на лизинговите вноски до момента на развалянето на лизинговия договор № 1219/2007 г., а именно датата 22.VІІ.2008 г., както и за размера „на обезщетението за ползването на вещта, считано от този момент до настъпване на застрахователното събитие – кражбата на вещта”.
Тези констатации на плоскостта на отменителното решение на ВКС изключват вероятността в производството по чл. 294, ал. 1 ГПК САС да се е произнесъл по непредявен иск, поради което в атакуваната осъдителна част постановеното от последния решение /по претенцията на лизингодателя с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД-във вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ/ не следва да бъде допускано до касационен контрол заради негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Що се отнася до трите, релевирани от търговеца настоящ касатор правни въпроси в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, те имат отношение единствено към правилността на решението на САС в атакуваната му осъдителна част, т.е. не са били включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите му правни изводи по конкретното дело. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора [фирма] на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 30.І.2017 г., постановено по гр. дело № 2891/2015 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ –по иск с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД-във вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2