6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 03.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 738 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8180 от 31.VІІ.2014 г. на плевенското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 279 на Плевенския ОС, ГК, ІV-и с-в, от 11.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 328/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2109/19.ХІІ.2013 г. на РС-Плевен, ГК, ІV-и с-в по гр. д. № 3596/2013 г. С последното – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Плевен сума в размер на 24 755.25 лв. по процесните три данъчни фактури от края на 2012 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (10.VІІ.2013 г.) и до окончателното й изплащане, както и – на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, мораторна лихва от общо 1 466.65 лв., а също и разноски в размер на сумата 2 522.90 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Плевенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговото ІІ-ро т.о., както и на едно решение на състав на ВКС постановено по реда на отменения процесуален кодекс (в сила до 29.ІІ.2008 г.) по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Каква е доказателствената сила на фактурата като първичен счетоводен документ /и разграничението й от частния свидетелстващ документ по ГПК/?”;
2./ „Какво е доказателственото значение на счетоводните книги?”;
3./ „Какво е приложението на чл. 301ТЗ по отношение на резултата от действията на трети за дружеството-купувач лица?”;
4./ „Следва ли съдът да допусне свидетелски показания за установяване приемо-предаването на стоки, ако по делото липсват доказателства за сключени договори за покупко-продажба на стоки и при положението, че претендираните с исковата молба суми по неплатени сделки са на стойност над 5 000 лева?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило становище на своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждането на разноски в размер общо на 1 000 лв., съгласно приложените пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 26.І.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокирани са доводи, че „не са посочени ясно /точно и категорично/ правните въпроси, които обуславят решението по делото”, както и че от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е видно, че „са налице оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касационно обжалване, но не за допускане на касационно обжалване”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Плевен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са били уважени предявените срещу касатора два обективно кумулативно съединени осъдителни иска /с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, въззивната инстанция е приела, че процесните три данъчни фактури не са били подписани от представител на ответника /настоящ касатор/, а и самото им издаване от ищеца не доказва извършена от последния доставка на стоки, но щом съществува пълна идентичност между описаните в тях ВиК материали по вид и количество, от една страна, и тези, чието получаване е било отразено в трите процесни приемо-предавателни протокола /на С. Х., служител във [фирма] на негов обект в Л./ – от друга, чието оспорване по делото не е било проведено успешно, на ищцовото [фирма]-София се дължи сбора от сумите по трите фактури.
Релевираните от касатора четири правни въпроса се отнасят единствено до иска с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. Въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са от значение за изхода на делото, а последният /с № 4/ се отнася преди всичко до правилността на атакуваното въззивно решение, постановено от Плевенския ОС, кореспондирайки с оплакването в жалбата за допуснати от неговия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Що се отнася до първия от 4-те въпроса в изложението към жалбата, той не само не противоречи, но е и решен в стриктно съответствие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС – Р. № 62/25.VІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 546/08 г., а също така и с постановеното по реда на отменения процесуален кодекс Р. № 987/26.ХІ.2004 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 157/2004 г., с които безпротиворечиво се приема, че фактурата не е основание за заплащане цената на престацията, защото е само свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея, а при липсата на подпис на получател от страна на лице, отговорно за оформянето на съответната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, респ. доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.
В заключение, що се отнася до постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 42/19.І..2010 г., също от състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т.д. № 593/09 г., то е напълно неотносимо към възприетата от Плевенския ОС фактическа обстановка в мотивите към атакуваното въззивно решение, доколкото се отнася до съвършено различна хипотеза: на отразяване на данъчна фактура в счетоводството на ответно по иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ търговско д-во, на включването й в неговия дневник за покупко-продажбите по ДДС, както и до ползването на данъчен кредит по същата – все обстоятелства, представляващи недвусмислено признание на задължението и доказващи неговото съществуване.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид направеното от ответното по касация искане за това, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на [фирма]-София направените разноски в размер на сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените по делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 26.І.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 279 на Плевенския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, от 11.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 328/2014 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], сграда 3, ет. І, ап.-офис № 111, СУМА в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 26.І.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2