6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 11.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…………. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3167 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 47 ЗМТА.
Образувано e по искова молба на Ч. В. В. от [населено място] с вх. № 11945/29.VІІІ.2014 г., с която срещу [фирма]-София са били предявени три алтернативно съединени иска с предмет отмяна на арбитражно решение № 377/12.ІХ.2013 г. на арбитър Бисерка Газдова, постановено по арб. дело № 377/2013 г., с което този ищец е бил осъден – солидарно с Р. И. Р. от [населено място] – да заплати на ищцовото в арб. пр-во [фирма]-София сума в размер на 8 709.74 лв., ведно със законната лихва от датата на решението и до окончателното й изплащане, а също и за солидарното им осъждане да заплатят на търговеца 85 лв. разноски за арбитражното пр-во, както и на 598.39 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Като поддържа, че арбитражното решение не му е било връчвано и че не е подписвал арбитражно споразумение, а в случай, че то се съдържа в Общи условия на ответното по исковете му търговско д-во, той не е бил запознат с тях, Ч. В. В. претендира отменяването на горепосоченото арбитражно решение на основанията по т.т. 2, 3 и 4 на чл. 47 ЗМТА: липса на арбитражна клауза, противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България и неуведомяване му за арбитражното производство. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на тезата си ищецът е изложил и в свои писмени бележки по делото, изготвени от неговия процесуален представител по пълномощие от САК.
В писмен отговор по исковата молба, изготвен от неговия юрисконсулт, ответното по иска [фирма]-София изразява становище както за недопустимост на предявените искове – поради „просрочие на исковата молба”, така и за неоснователност на всеки един от тях. С оглед това търговецът претендира или прекратяване на исковото пр-во по чл. 47 ЗМТА с определение, или постановяване на решение от ВКС, с което предявените от Ч. В. В. искове да се отхвърлят – като неоснователни и недоказани, а на д-вото да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 765 лева. Инвокирани са доводи, че в клауза „Б” от сключения между [фирма] и ищеца В. договор за револвиращ заем № [ЕГН] изрично било упоменато, че неразделна част от този контракт са Общи условия, които са предадени при подписването и с които клиентът се е запознал и ги е приел, а в тях подробно била уредена арбитражна клауза за инцидентен арбитраж „ад хок”, създаден за разрешаването на конкретен спор, какъвто е допустим предвид изричната разпоредба на чл. 4, предл. 2-ро ЗМТА. От друга страна, неоснователна била тезата на ищеца за противоречие на арбитражното решение, чиято отмяна претендира, с обществения ред на Република България, въведено с единственото твърдение, че присъждането на мораторни лихви върху цялото вземане било неморално. На трето място, неоснователна била и претенцията на В. за отмяна на арбитражното решение поради неуведомяването му за арбитражното пр-во, тъй като приложение следвало да намери уговорената между страните по договора за кредит фикция: че призовките и съобщенията се считат получени след изтичане на петия работен от деня на изпращането им от страна на разглеждащия делото арбитър.
Ответникът по исковете за отмяна на горепосоченото арбитражно решение Р. И. Р. от [населено място] не е ангажирал свое становище по тяхната допустимост и основателност.
Като писмено доказателство по делото е приложено в цялост арбитражно дело № 377/2013 г. по описа на софийския арбитър Бисерка Й.. Газдова.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като заведени в пределите на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА /считано от налагането на запор в/у банковата с/ка на ищеца, извършено на датата 30 май 2014 г./ и предявени от надлежна страна в образуваното пред арбитър Бисерка Газдова арбитражното пр-во, всеки един от трите обективно съединени иска на Ч. В. В. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустим.
1. По иска с правно основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА:
Твърдението на ищеца Ч. В. В., че с ответното [фирма]-София той не е имал сключено арбитражно споразумение е неоснователно.
Ищецът не оспорва подписа си като „солидарен длъжник” върху намиращия се в кориците на приложеното арб. дело договор за револвиращ заем № 10009040207/14.ІV.2011 г., а последният съдържа клауза „Б”, според която неразделна част от настоящия ДРЗ /”договор за револвиращ заем”/ са Общи условия на търговеца за физически лица, които са предадени при подписването на сделката и с които клиентът Р. Ив. Р., така както и солидарният длъжник /”СД „/ – настоящ ищец, са били запознати и са ги приели, „нямат към тях забележки и се задължават да ги спазват”. Съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за друга страна, когато тя заяви писмено, че ги приема, а съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смята солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Същевременно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ не оставя съмнение, че договорът, чието неизпълнение е било предмет на арбитражното решение, има характера на абсолютна търговска сделка. Според клаузата на чл. 13.1 от Общите условия на ответното [фирма]-София всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, вкл. споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично, до който и да е посочените по-долу арбитри /сред които и Бисерка Й.. Газдова с адрес в [населено място], [улица], вх. „А”, ет. І/ и арбитражното дело се разглежда в седалището на арбитъра в едноинстанционно писмено арбитражно пр-во.
С оглед изложеното се налага извод, че в случая е налице валидно арбитражно споразумение, страна по което е бил и солидарният длъжник настоящ ищец Ч. В. В. от [населено място].
2. По иска с правно основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА:
Според клаузата на чл. 13.2 от Общите условия на търговеца ответник /във вр. чл. 13.1 от същите/, кредиторът, клиентът /кредитополучателят/ и солидарният длъжник се съгласяват делото да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, „без да бъдат призовавани”, като арбитражното пр-во „започва в деня, когато клиентът чрез арбитър е получил искането на кредитора спорът да бъде отнесен до арбитраж, респ. на петия работен ден, след като на клиента и съответно на солидарния длъжник е изпратено чрез арбитър такова искане на адрес за кореспонденция, в посочен в договора за револвиращ заем. При положение, че тези процесуални правила не предвиждат да се извършва призоваване, а за започване на арбитражната процедура е достатъчно да са изминали 5 работни дни от момента „на изпращането” до солидарния длъжник на съответната искова молба на търговеца кредитор – а не на връчването й, доводът на ищеца В., че той не е бил надлежно уведомен за арбитражното пр-во, се явява неоснователен. Обективно правото му на участие в същото арбитражно пр-во не е могло да бъде накърнено, след като /в отклонение от чл. 11 ГПК/ процедурата пред арбитъра е била уговорена изрично като неприсъствена и базирана върху писменото, а не върху устното начало. Що се отнася до твърдението на ищеца В. за неуведомяването му за назначаване на арбитър, то се опровергано от клаузата на чл. 13.1 от надлежно реципираните от него общи условия на търговеца ответник, според която: „Арбитърът се определя по взаимно съгласие от страните с настоящата арбитражна клауза, като производството започва пред всеки един от тримата поименно посочени еднолични арбитри, на когото която и да е страна по договора за револвиращ заем /ДРЗ/ връчи арбитражното дело”.
С оглед изложеното по тази точка от мотивите на настоящето решение и този иск на Ч. В. за отмяна на арбитражното решение на арбитър Бисерка Й.. Газдова, постановено по арб. дело № 377/2013 г., ще следва да бъде отхвърлен – като неоснователен.
3. По иска с правно основание по чл. 47, т. 3, предл. 2-ро ЗМТА:
Единственият довод на ищеца Ч. В. В., че арбитражното решение, чиято отмяна претендира, противоречало на обществения ред на Република България, е обективирано в оплакването му, че в частта, с която той е бил осъден да заплати на ответното търговско д-во законната лихва върху главницата от 8 709.74 лв. от датата на постановяване на решението и до окончателното й изплащане, то се явявало „неморално” – поради начисляването на лихва върху лихва, тъй като по съществото си претендираната по арб. дело от търговеца неустойка представлявала наказателна лихва. Принципната възможност по чл. 294, ал. 2 ТЗ да се дължи лихва върху лихва обаче, изключва a priori неморалността, а това прави неоснователен главния довод на ищеца за противоречие на арбитражното решение в посочената част с обществения ред на Република България. Действително в общо присъдената в тежест на ищеца сума от 8 709.74 лв, част в размер на 3 004.69 лв., е била претендирана от търговеца кредитор като неустойка по договора за револвиращ заем. Доколкото и с постановено по реда на чл. 218а, б. „б” от отменения ГПК (в сила до 29.ІІ.2008 г.) решение № 1418/3.Х.2002 г. на бившето V-то г.о. на ВКС по гр. дело № 2313/2001 г. изрично е било прието, че е допустимо уговарянето на лихва за забава при неплащане на падежа на уговорена неустойка за неизпълнение на облигационно задължение, не се констатира арбитражното решение по дело № 377/2013 г. на софийския арбитър Бисерка Й.. Газдова в посочената си част да противоречи на обществения ред на Република България.
В заключение, при този изход на делото в настоящето исково пр-во по чл. 47 ЗМТА и предвид изрично направеното от ответното по исковете търговско д-во искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Ч. В. В. от [населено място] ще следва да бъде осъден да му заплати такова в размер на 765 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ч. В. В. от [населено място] срещу ответното [фирма]-София за отмяна на арб. решение от 12.ІХ.2013 г. на арбитъра Бисерка Й.. Газдова от София, постановено по арб. дело № 377/2013 г. – на основанието по т. 2 на чл. 47 ЗМТА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ч. В. В. от [населено място] срещу ответното [фирма]-София за отмяна на арб. решение от 12.ІХ.2013 г. на арбитъра Бисерка Й.. Газдова от София, постановено по арб. дело № 377/2013 г. – на основанието по т. 3, предл. 2-ро на чл. 47 ЗМТА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Ч. В. В. от [населено място] срещу ответното [фирма]-София за отмяна на арб. решение от 12.ІХ.2013 г. на арбитъра Бисерка Й.. Газдова от София, постановено по арб. дело № 377/2013 г. .- на основанието по т. 4, на чл. 47 ЗМТА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А Ч. В. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 5 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, СУМА в размер на 765 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева), представляваща дължимо за настоящето исково пр-во юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2