О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 05.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………. и с участието на прокурора…….……..……………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1559 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4519/14.V.2019 г. на Я. И. Я. от [населено място], област Варна, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Добрич против определение № 147 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 23.ІV.2019 г., постановено по т. д. № 824/2019 г., с което е била оставена без разглеждане негова молба за отмяна – по извънинстанционния ред на чл. 303, ал. 1 ГПК – на влязло в сила решение № 469/7.VІІ.2017 г. по т.д. № 556/2017 г на ОС-Варна, с което е било оставено в сила първоинстанционното решение № 756/24.ІІ.2017 г. на РС-Варна по гр. дело № 9592/2016 г. /за осъждането на Я. да заплати на ищеца Я. Н. А. сума в размер на 16 093.88 лв., представляваща регресно вземане, произтичащо от едностранно усвоени на 21.ХІ.2014 г. от „Инвестбанк” АД средства от дадена в залог от този ищец парична сума за обезпечаване задълженията на Я. към тази банка по договор за кредит-овърдрафт № 192/28.V.2010 г. и последващите анекси към него, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от завеждане на делото (11.VІІІ.2016 г.) и до окончателното й изплащане/.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, частният жалбоподател Я. претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че той бил посочил редица оплаквания за допуснати от съответния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които са в обхвата на хипотезите по чл. 303 ГПК.
Ответникът по частната жалба Я. Н. А. от гр. Белослав, област Варна, не е ангажирал свое становище по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното извънинстанционно производство по чл. 303 ГПК пред предходния тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на Я. Ив. Я. от гр. Белослав, област Варна, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да се произнесе в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, че подадената от настоящия частен жалбоподател молба (с вх. № 8774/5.ІІ.2019 г. по описа на първостепенния РС-Варна, погрешно означена като „жалба”) за отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Варна по т. д. № 556/207 г. е недопустима, предходният 3-членен с-в на ВКС е възпроизвел дословно съдържащите се в нея твърдения на Я., квалифицирайки ги като: „касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК”. Сега инвокираният от частния жалбоподател Я. довод в обратния смисъл на тази констатация обаче, обективно не променя верността й. Недопустимите решения, когато са влезли в сила, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК, а доколкото в обстоятелствата част на тази оставена без разглеждане молба за отмяна няма позоваване на нарушения на съответни съдопроизводствени правила, които да са резултирали в лишаването на Я. от възможност да участва в делото, то в процесния случай не се установява наличие на нито една от конкретните хипотези по т.т. 1-7 /вкл./ на чл. 303, ал. 1 ГПК, респ.- чл. 304 ГПК.
Атакуваното прекратително определение на предходния 3-членен състав на ВКС е съобразено точно с разяснението по т. 10 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., което е в смисъл: „Молба за отмяна, която не съдържа конкретни надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, е недопустима. Върховният касационен съд се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 147 на тричленен състав на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение, от 23.VІІ.2019 г., постановено по т. д. № 824/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2