4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 733 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 268/13.І.2014 г. на софийското [фирма], подадена против определение № 792 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 22.ХІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3675/2013 г., с което – на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – е била оставена без разглеждане частната касационна жалба на това д-во в процесуалното му качество на трето лице-помагач на ищеца срещу определение № 613/8.ІІ.2013 г. на Пловдивския апелативен съд
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, поради което се претендира отменяването му „и по същество да бъде уважена частната касационна жалба”. Инвокирани са доводи, че в случая ВКС погрешно бил възприел, чце исковете за лихва са единствен предмет на оставената без разглеждане частната касационна жалба, докато в действителност това били всички предявени по делото искове с обща цена от 362 598.95 лв., включващи претенция за присъждането на главница в размер на сувмата от 354 634.45 лв. и отделно на мораторна лихва в размер на сумата от 7 964.50 лв.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. Пловдив, което търговецът частен жалбоподател е подпомагал, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив по основателността на оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на ВКС, претендирайки за потвърждаването му, тъй като единствена цел на обжалването в случая била: „шиканиране на процеса”..
Ответното по частната жалба [фирма] – София /ответник по исковете на пловдивското [фирма]/ не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3-във вр. чл. 121 ГПК, настоящата частна жалба на третото лице-помагач [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Пред Пловдивския ОС [фирма]-гр. Пловдив е предявило на 12 юни 2012 г. срещу ответното [фирма] – София частичен иск за присъждането на главница в размер на 354 634.45 лв. /от цялото вземане в размер на 396 301.12 лв./ по сключен между страните по спора договор от 15 юни 2009 г. и ведно със законната лихва върху първата сума, считано от подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане. Обективно съединен с него е бил и осъдителен иск за присъждане на мораторни лихви върху така претендираната главница в размер на сумата от 7 964.50 лв. по седем данъчни фактури – съответно за периода от 23.ІІІ.2012 г. и до завеждане на делото.
По отвод на ответника за липса на местна подсъдност, на основание чл. 118, ал. 2-във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, образуваното пред Пловдивския ОС, производството е било прекратено, като на основанието по чл. 105 ГПК делото е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд. Точно това определение – „във връзка с подсъдността” /според израза на чл. 121 ГПК/, е било предмет на подадена от [фирма]-София частна въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд, която е била оставена без уважение, но само В ЧАСТТА по втория от двата обективно кумулативно съединени иска – този за присъждането на мораторни лихви с цена от 7 964.50 лв., представляващи предмет на спор между търговци относно изпълнението на сключен помежду им на 15 юни 2009 г. договор за изработка, който според частния жалбоподател следвало да бъде разделен и изпратен за разглеждане от по-ниския по степен родово компетентен Софийски районен съд. Следователно неоснователен се явява инвокираният от настоящия частен жалбоподател довод, че предходният тричленен състав на ВКС погрешно бил възприел, че искът за присъждане на мораторна лихва е единствен предмет на подадената пред него частна касационна жалба във връзка с подсъдността. След като постановено по този иск въззивно решение не би подлежало само в тази си част на самостоятелно обжалване пред ВКС, то – съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК – не подлежи на обжалване и постановеното във връзка с подсъдността на същата претенция пред СГС определение на Пловдивския апелативен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 792 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 22.ХІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3675/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2