О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 21.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурор………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 341 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 514 от 18.01.2012 г. на М. П.Н.-Б. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие против онази част от решение № 1928 на САС, ГК, 8-и с-в, от 14.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2429/2011 г., с която е бил потвърден първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора: за отхвърляне иска на настоящата касаторка с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма] – досежно разликата над присъденото й застрахователно обезщетение от 80 000 лв. и до пълния предявен размер на тази нейна претенция от 100 000 лв., а също и срещу присъждането в полза на търговеца, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
Оплакванията на касаторката М. Б. са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, а също и за разноските, както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият й иск срещу ответното застрахователно д-во да се уважи изцяло, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК й бъдат присъдени всички направени по делото разноски. Инвокиран е довод, че „присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено при условие, че лимитът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е в размер на един милион лева”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката М. П. Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че „трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по-точното прилагане на принципа на справедливостта и оттам – на чл. 52 ЗЗД, което от своя страна ще доведе до развитие на правото”.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационна жалба на М. П. Н.-Б. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й, нито от там навежданите от него доводи за факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая касаторката М. П. Н.-Б. не е формулирала в изложението към жалбата си какъвто и да е въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на решението си, поради което е безпредметно обсъждане на визираното там единствено допълнително основание за допустимост на касационния контрол – това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може, от друга страна, поддържаното в жалбата й оплакване за нарушаване на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, което е касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, да представлява едновременно и основание за допустимост на касационното обжалване. В заключение, в атакуваната негова отхвърлителна част решението на САС е постановено в стриктно съответствие със задължителните за съдилищата постановки по т. 11 на ППВС №4/23.ХІІ.1968 г., според които понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер и затова при определяне размера на дължимо обезщетение за неимуществени вреди то следва да се свързва с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, обусловили тези вреди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1928 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 14.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2429/2011 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ, вкл. и досежно присъдените в полза на застрахователя разноски в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2