3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 12.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 459 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 35423/27.ХІ.2015 г. на Е. С. К. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие против решение № 752 на Варненския ОС, ТК, от 16.Х.2015 г., постановено по т. д. № 1428/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1571/1.ІV.2015 г. на РС-Варна по гр.д. № 1417/2014 г. В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с последното е било признато за установено в отношенията между настоящата касаторка и ищцовата [фирма]-София, че К. дължи на кредитната институция следните четири суми:
1./ В размер на 22 668.78 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща незаплатена главница по сключен помежду им на 4.ХІ.2008 г. договор за жилищен и ипотечен кредит, вкл. и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК (22.V.2013 г.) и до окончателното й изплащане;
2./ В размер на 4 576.86 лв. (четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода 30.ХІІ.2011 г. – 21.V.2013 г.;
3./ В размер на 1 613.98 лв. (хиляда шестстотин и тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща санкциониращата лихва за периода 5.ІХ.2012 г. – 21.V.2013 г.;
4./ В размер на 347.72 лв.(триста четиридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща неплатени заемни такси, дължими по същия договор за жилищен и ипотечен кредит
Оплакванията на касаторката К. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което тя претендира касирането му. Инвокиран е довод, че в този съдебен акт „липсва обсъждане на изчерпателно изложени аргументи за нищожността на процесния договор и проявените основания за недействителност”.
В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки – вкл. в своя т.нар. „Уточняваща молба” с вх. № 37947/21.ХІІ.2015 г. – че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в задължителните постановки на т.т.1 и 3 от ТР № 1/9.ІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Свързан с неприлагането на императивната правна норма на чл. 26, ал. 2 ЗЗД”;
2./ „Свързан с превратното тълкуване на присъединената към доказателствата по делото експертиза и въведените твърдения за необоснованост на решението” (на първата инстанция – бел. на ВКС).
Ответната по касация [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, настоящата касационна жалба на Е. С. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Последователно е разяснено в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай в изложението на касаторката К. по чл. 284, ал. 3 ГПК липсва надлежно формулиран същински въпрос – бил той материално- или процесуалноправен, а вместо посочване в както се състои произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение, се поддържат твърдения относно това какво последният бил пропуснал да направи.
В заключение, погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснова приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 752 на Варненския ОС, ТК, от 16.Х.2015 г., постановено по т. дело № 1428/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 459 по описа за 2016 г.