5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
С., 18.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 105 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8208/1.ХІ.2011 г. на Социално-педагогическия интернат /СПИ/ „Св. К. О.” в [населено място], община [населено място], област В., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против въззивното решение № 491 на Врачанския ОС, ТК, от 21.Х.2011 г., постановено по гр. дело № 703/2011 г., с което е било изцяло потвърдено решение № 268/29.VІІ.2011 г на РС-Мездра по гр. дело № 230/2011 г. С последното по иск на [фирма]-гр. М. с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК е било признато за установено по отношение на касатора съществуването на вземане в полза на търговското д-во ищец, възлизащо на 18 800 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.І.2011 г. и до окончателното й изплащане, като в резултат от този изход на делото в двете инстанции бюджетното учреждение е било осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски на търговеца в размер общо на 1 396 лева.
Оплакванията на касатора СПИ „Св. К. О.” са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Врачанския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира касирането му изцяло.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК интернатът обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Врачанският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос: Дали при наличието на такъв договор – „по чл. 280 ЗЗД”, следвало да има редовно подписани графици и уведомления от двете страни по сделката за изпълнението на „поръчката”? Но понеже въззивният съд отказал да се съобрази с изяснената фактическа обстановка по делото същият въпрос бил „от значение за точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. М. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски и за тази инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна (правосубектна по смисъла на чл. 27, ал. 2, изр. 1-во ГПК-във вр. чл. 64 от Правилника за устройството и дейността на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати – в сила от м. ІХ`2006 г.) във въззивното производство пред Врачанския ОС, касационната жалба на СПИ „Св. К. О.” със седалище в [населено място], община-гр. М., област В., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, съответно на ОСГК или само на ОСТК на ВКС, а също и решение постановено по реда на чл. 290 ГПК. В настоящият случай в изложението на касатора по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не се прави позоваване на нито един от гореизброените видове актове на ВКС.
Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща приложимост на касационния контрол, след като съдържанието й погрешно се схваща от касатора СПИ „Св. Кл. О.” като тъждествено на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК: понеже въззивната инстанция отказала да се съобрази с иначе правилно установената фактическа обстановка по делото. В тази връзка изложението към касационната жалба не е в унисон с постановките по т. 4 на горецитираното ТР досежно това, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, не следва да бъде удовлетворено искането на ответното по касация [фирма]-гр. М. за присъждане на разноски, тъй като липсват доказателства такива да са били направени за възнаграждение на неговия адвокат по делото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 491 на Врачанския окръжен съд, ТК, от 21.Х.2011 г., постановено по гр. дело № 703/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2