4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….…………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 167 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11222/19.ХІ.2014 г. на К. А. А. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против въззивното решение № 405 на Хасковския ОС, ГК, от 13.Х.2014 г., постановено по гр. дело № 560/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 79/4.ІІІ.2014 г. на РС-Димитровград по гр. дело № 825/2013 г. С последното – на основание чл. 130 ГПК – е било прекратено първоинстанционното производство, образувано по иск на А. с правно основание по чл. 58 ЗК, чиито предмет е била „отмяна на действията по провеждането и взетите решения на годишно отчетно-изборно събрание на кооперацията, проведено на 26 май 2013 г.”
Оплакванията на касатора А. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Хасковския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. Ат. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Хасковският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 69/8.VІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 226/2011 г. по процесуалноправния въпрос: „Налице ли е активна процесуална легитимация при предявяване на иска по чл. 58 ЗК при липса на доказателства за съществуване на предпоставките по чл. 8 от същия закон за наличие на членствено правоотношение, когато обаче по делото има косвени доказателства, които инкорпорират в себе си валидна възникнало такова членство?” Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на Хасковския ОС с атакуваното въззивно решение по процесуалноправния въпрос: „Възможно ли е само с изготвянето на ново актуално извлечение от книгата на член-кооператорите да се стигне до „заличаване” на член от кооперацията и да бъде „прекратено” членството му, респ. отнета процесуалната легитимация на такова лице за защита на правата му и чия тогава е доказателствената тежест, когато субектът, който е ответник по иска с правно основание по чл. 58 ЗК, е изготвил и декларирал верността на документи, удостоверяващи валидно членствено отношение, без съществуването на което те не могат да бъдат изготвени?” В тази връзка касаторът А. инвокира доводи, че Законът за кооперациите „не е пълен и ясен” при казус като настоящия, който бил принципно сходен с този, чието разрешаване е било предмет на горецитираното решение на състав от ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация З. „Ябълково” със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Х., писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Х. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от А. въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 500 лв. (петстотин лева), съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.ХІ.2014 г. Инвокирани са доводи, че при обосноваване наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол жалбоподателят А. „тълкува съвсем превратно” и „напълно произволно” постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Хасковския ОС, касационната жалба на К. А. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да сподели изцяло преценката на първостепенния съд за недопустимост на предявения от А. иск с правно основание по чл. 58 ЗК, въззивната инстанция е приела, че в тежест на настоящия касатор е било да докаже, че валидно, т.е. единствено по предвидения в чл. 8 ЗК ред, той е станал член на ответната кооперация преди датата на провеждане на процесното ОС, както и че при данните по делото относно това, че неговият баща приживе е бил член на същата, това членствено правоотношение не може да се наследява след датата на смъртта му, настъпила на 30.ІІІ.2007 г.
Предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, тъй като потвърденият с атакуваното решение на Хасковския ОС първоинстанционен акт по чл. 130 ГПК зачита задължителната практика на ВКС, обективира в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 69/8.VІ.2012 г. на състав от ІІ-ро т.о. по т. д. № 226/2011 г. С последното релевираният от касатора А. процесуалноправен въпрос е разрешен в смисъл, че след като качеството „член-кооператор” към момента на вземането на оспорваното решение представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 58 ЗК, за която сезираният с него съд следи по свой почин /служебно/, то – за да обоснове легитимацията си в същото исково пр-во – всеки ищец следва да докаже валидното възникване на членственото си правоотношение с кооперацията ответник – „при уредени изчерпателно” в чл. 8 от специалния закон предпоставки, а тя /кооперацията/ от своя страна носи тежестта да установи в същия процес последващо настъпване на погасяващи членството факти, доколкото нейният законен представител ги твърди. Следователно в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС възможността за ангажиране на косвени доказателства е била предпоставена от наличието на други – преки доказателства по конкретното дело, оказали се обаче недостатъчни за провеждане на пълно и главно доказване от страна на ищеца на активната му процесуална легитимация да води иска по чл. 58 ЗК. Несъмнено съставянето на протокол за взетите от управителния съвет и от общото събрание на всяка една кооперация решения е задължение на управителните й органи – чл. 23 ЗК и чл. 18 ЗК, чието неизпълнение не може да се противопоставя на член-кооператорите по повод защитата на признатите им от закона права, но в настоящия случай констатацията на Хасковския ОС за липса на активна процесуална легитимация за водене на иск по чл. 58 ЗК е била основана върху липса на данни по делото за възникване на членствено правоотношение между А. и З. „Ябълково” в периода от 2003 г. и до датата на смъртта на неговия баща /30.ІІІ.2007 г./, за когото не е било спорно, че е бил действителен член на същата, а извършеното отбелязване в книгата на кооператорите на името на ищеца /с фамилията на баща му/ е било само досежно качеството му на наследник, с оглед имуществените последици по чл. 14 ЗК и при логически изключена от специалния закон възможност за встъпване в това членствено правоотношение по право – с факта на приемане на наследството.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в актуалната му редакция, действаща от 2003 г. насам, чл. 8, ал. 5 ЗК изрично предвижда, че в книгата на кооператорите приетите членове се вписват не само със своите имена и адрес, но задължително се посочват датите на възникване /и прекратяване/ на членството им, както и вида и размера на вноските им и съответно датата на тяхното изплащане, т.е. липсва бланкетно твърдяната от касатора А. „непълнота и неяснота” в Закона за кооперациите.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГРПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кооперация искане за това, К. Ат. А. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на З. „Ябълково” разноски в размер на сумата от 500 лв., представляваща равностойността на платен хонорар за един неин адвокат от АК-Х., съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.ХІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 405 на Хасковския окръжен съд, ГК, от 13.Х.2014 г., постановено по гр. дело № 560/2014 г.
О С Ъ Ж Д А К. А. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация З. „Ябълково” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Х., [улица], СУМА в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Х. съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.ХІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 167 по описа за 2015 г.