4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………..………………..……. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3278 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано e по частната жалба с вх. № 9280 от 19.VІІІ.2015 г. на А. Д. Д. от София, подадена против определение № 10 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 15.VІІ.2015 г., постановено по т. дело № 3781/2014 г., с което е била оставена без разглеждане нейна молба /с вх. № 7889 от 7.VІІ.2015 г./ „за допускане на обезпечение” – чрез спиране на производството по изп. дело № 20138450400286/2013 г. по описа на ЧСИ П. М. с рег. № 845 и с район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Софийския градски съд.
Оплакванията на частната жалбоподателка Д. са за постановяване на атакуваното определение „без задълбочен анализ на доказателствата по делото и изследване на приложените документи по молбата за обезпечение”, поради което то представлявало отказ от правосъдие.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частна жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на това общо оплакване за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 389, ал. 1 ГПК, настоящата частна жалба на А. Д. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Пред предходния тричленен състав на ВКС, постановил атакуваното определение за прекратяване на пр-вото по чл. 389, ал. 1 ГПК, е било обжалвано решение № 1527/10.VІІ.2014 г. на САС, ТК, 5-и с-в, постановено по т. д. № 1049/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1909/28.ХІ.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-16, по т. д. № 343/2012 г. С последното, по конститутивен иск на настоящата частна жалбоподателка с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-София, са били отменени решенията по т.т. 2-5 на ОС на съдружниците в това д-во, взети на датата 24.І.2012 г.
След подаването на настоящата частна жалба, с постановено в касационно пр-во по чл. 288 ГПК определение № 793/27.Х.2015 г. по същото т. д. № 3781/2014 г., предходният тричленен състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение и в хипотезата на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК то е влязъл в сила съдебен акт.
При тези данни по делото правно несъстоятелен е доводът на частната жалбоподателка А. Д. Д., че атакуваното определение на ВКС за прекратяване на пр-вото по чл. 389, ал. 1 ГПК представлявало „отказ от правосъдие”.
Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК само жалбоподател /касатор/ може да поиска от ВКС спиране на изпълнението на въззивно решение, като в този случай той е длъжен да представи „надлежно обезпечение”. Тази възможност не може да се реализира обаче при обжалване пред ВКС на въззивни решения, които не се ползват с изпълнителна сила, т. е. не са осъдителни, а постановеното от САС по т. д. № 1049/2014 г. и атакувано от [фирма]-София пред предходния тричленен състав на ВКС решение е по конститутивен иск, т.е. по него не се формира изпълнителна сила. Напълно погрешно е понятието „обезпечение”, употребено в текста на чл. 282, ал.2 ГПК (в смисъл на „гаранция”), да се интерпретира – на плоскостта на разрешението по чл. 389, ал. 2 ГПК, че обезпечение се допуска по всички видове искове – като възможност да се иска, вкл. и от ВКС, да допусне обезпечение на конститутивен иск с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ, произнасянето по съществото на който е било предмет на обжалвано от ответното по него търговско д-во въззивно решение. В заключение, при категоричната разпоредба на чл. 389, ал. 1 ГПК, че само „до приключване на съдебното дирене във въззивното производство” може „да се иска от съда, пред който делото е висящо”, т. е. от въззивния съд, да допусне обезпечение на иска, предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно (обосновано и законосъобразно) определение за оставяне без разглеждане на такова искане, обективирано в молбата на настоящата частна жалбоподателка А. Д. Д. с вх. № 7889/7.VІІ.2015 г. и затова то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 15.VІІ.2015 г., постановено по т. д. № 3781/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2