4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
С., 13.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 854 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 329 от 11.І.2017 г. на [фирма]-Б., подадена чрез неговия управител против решение № 136 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 1.ХІІ.2016 г., постановено по т. дело № 303/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 364/22.VІІ.2016 г. на Бургаския ОС по т. д. № 4/2016 г. С последното по отношение на ищцовото [фирма]-Б. са били обявени за относително недействителни два договора от 18.ІІІ.2015 г. за прехвърляне в патримониума на ответника [фирма]-Б. на вземания на търговеца настоящ касатор срещу [фирма]-С. и срещу [фирма] за сумата 22 943.87 лв. и съответно за сумата 112 015.57 лв., дължими от последните по договори А-69/28.V.2014 г. и № 13225/7.VІІІ.2014 г.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата кумулативно съединени отменителни иска с правно основание по чл. 135 ЗЗД да бъдат отхвърлени – като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от ГК на ВКС (Решение № 238/15.І.2015 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1880/2014 г.; Решение № 98/16.ІV.2014 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 5788/2013 г.; Решение № 121/24.ІV.2013 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 272/2012 г.) по следния правен въпрос:
„Ако ищецът в исковата си молба е претендирал, че извършената с участието на длъжника му цесия представлява увреждащо за него /кредитора/ действие, то следва ли претенцията му за наличие на такова действие да се тълкува разширително – и по отношение на последващи цесията действия, в случая прихващане на вземания?”
Отделно от горното, с довод, че „законът и съдебната практика са непълни”, д-вото касатор поддържа в изложението към настоящата си жалба, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на Бургаския апелативен съд с атакуваното решение по следните два правни въпроса:
1./ „Следва ли договор за цесия, сключен между две търговски дружества, да се счита за действие, увреждащо трето дружество – кредитор на цедента, при положение, че самият договор е възмезден и цената на прехвърленото вземане надвишава претенцията на кредитора и цесията е редовно осчетоводената в двете дружества?”;
2./ „Ако прехвърлянето на вземане между две търговски дружества е последвано от прихващане на други задължения между тях, вследствие на което прихващане цедентът е останал без имущество, което да обезпечава кредитора му, кое действие следва да се счита за намаляващо имуществото на длъжника и увреждащо кредитора – извършването на цесия или последвалата я компенсация?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 100 лева – съгласно приложения към отговора „договор за правна услуга” от 15.ІІІ.2017 г.
Ответното по касация [фирма]-Б., както и конституираните в процеса като трети лица-негови помагачи [фирма]-С. и [фирма]-село К., [община], не са ангажирали становища на представляващите ги по закон нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд въззивната инстанция е приела, че е неоснователно възражението на търговеца въззивник /настоящ касатор/ относно това, че щом като процесните две цесии са възмездни, то липсвал умисъл и знание на длъжника за увреждане на кредитора му. В тази връзка е било съобразено от въззивния съд както обстоятелството, че ликвидните и изискуеми вземания на [фирма] към [фирма] в общ размер на сумата 134 959.44 лв. предхождат извършените от последното прехвърляния на негови вземания срещу трети юридически лица в С. и в област С. З., но така също и че знанието за увреждане в случая би следвало да се презюмира – по аналогия от текста на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като двете дружества, между които са били извършени оспорените цесии, са били представлявани по закон от едно и също физическо лице, действало в качеството на управител на О. цедент и съответно – на изп. директор на акционерното д-во цесионер, като помежду си тези двама търговци се явяват и свързани лица по смисъла на легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. При несъмнения факт, че вземанията към трети лица представляват актив на всяко едно имущество на длъжник, което служи за общо удовлетворение на неговите кредитори, Бургаският апелативен съд е изградил решаващия си извод за основателност на двата кумулативно съединени П. иска върху представата, че „прехвърлянето на вземанията е увреждащо, тъй като с него се намалява имуществото на длъжника, а оттук се поставя кредитора в невъзможност да се удовлетвори в хода на принудителното изпълнение от това имущество”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че правният въпрос (за т.нар. „разширително тълкуване на исковите претенции”), във връзка с който се поддържа наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, има изцяло хипотетичен характер: не е бил предмет на произнасяне на Бургаския апелативен съд с атакуваното решение. Що се отнася до останалите два правни въпроса, формулирани от търговеца настоящ касатор във вр. с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, ще следва да се констатира, че в тяхна подкрепа не се били навеждани каквито и за било конкретни доводи относно „непълнота в закона”, а и те също не са били включени надлежно в предмета на спора по делото и се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение.В този смисъл са и разясненията по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма] искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, търговецът касатор [фирма] ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б., съгласно клаузата на чл. 2 от приложения към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК „Договор за правна услуга”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 1.ХІІ.2016 г., постановено по т. дело № 303/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. І – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК102200189/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], СУМА в размер на 1 100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2