О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 16.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1855 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6129/5.ІV.2017 г. на Т. Д. К. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 452 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 28.ІІ.2017 г., постановено по гр. д. № 5285/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 4886/13.VІ.2016 г. на СГС, ГК, с-в І-6, по гр. д. № 5234/2014 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителен иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-София за присъждането на сума в размер на 63 459.17 евро, като платена на отпаднало основание /развален договор за изработка на технически инвестиционен проект, сключен между страните по спора през м. юли`2010 г./, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото (11.ІV.2014 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касаторката К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 10 ГПК, както и чл. 236, ал. 2 ГПК). Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният й иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-София, да бъдел уважен в предявения по делото негов размер от 63 459.17 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (11.ІV.2014 г.) и до окончателното й изплащане, вкл. и с присъждане в тежест на ответното по касация търговско д-во на всички направени от ищцата по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й Т. Д. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, както следва: 1./ Решение № 26/8.V.2009 г. на І-во г.о. по гр. дело № 6357/07 г.; 2./ Решение № 174/29.ІV.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 640/2010 г.; 3./ Решение № 476/7.VІІ.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 420/09 г.; Вместо ясно и точно формулиран въпрос от значение за изхода на делото /бил той материално- или процесуалноправен/, касаторката К. поддържа допълнително твърдение за произнасяне на САС с атакуваното решение „в противоречие с точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Оникс-РР” E.-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на сумата от 6 000 лв., съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 0000001/19.VІ.2017 г. и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че „в жалбата липсват посочени от касатора правни въпроси (материалноправни или процесуалноправни), които да са разрешени в мотивите на обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, да са включени в предмета на правния спор и да са обусловили правните изводи на съда”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Т. Д. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкруетното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо, при констатацията в процесния случай за липса на какъвто и да било въпрос, формулиран ясно и точно в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, т.е. на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, се явява безпредметно обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката К. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация искане за това, касаторката К. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на този търговец сума в размер на 6 000 лв., представляваща изплатен от него хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложените към писмени му отговор по жалбата договор за правна защита и съдействие № 0000001/19.VІ.2017 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 452 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 28.ІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 5285/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касаторката Т. Д. К., ЕГН, от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ет. VІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.„А”, ап. № 18, СУМА в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща негови разноски, направени за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2