О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 11.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 166 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 16915/3.Х.2018 г. на „Сакса” ООД-гр. Долна баня, Софийска област, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2163 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1183/2018 г., с която – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – това дружество е било осъдено да заплати на ищеца Б. Хр. Д. сума в размер на 61 138.88 лв. (шестдесет и една хиляди, сто тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва върху частта от главницата в размер на 457 800.71 лв. за периода 24.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., както и сума в размер на 123 378.69 лв. (сто двадесет и три хиляди, триста седемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва върху частта от главницата в размер на 900 030.58 лв. съответно за периода 27.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част /за лихви/, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Д. с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени. Поддържа се и особено искане: за спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС с ТР по тълк. дело № 5/2017 г. по правния въпрос: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?”
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „Сакса” ООД обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в други, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии, по релевантния за изхода на делото правен въпрос: „При връщане на дадено при начална липса на основание, от кой момент се дължи обезщетението за забава?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Х. Д. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната неговата осъдителна част – за присъдените две законни лихви, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер общо на 6 361.74 лв. (2364.17 лв. + 3997.57 лв.) върху материалния интерес съобразно правилата на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Сакса” ООД-гр. Долна баня, Софийска област, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да отмени решението на първостепенния съд в тази му част и да уважи осъдителните искове на Д. срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че следва да съобрази онази съдебна практика, според която покана за плащане на обезщетението не е необходима. Служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че към датата на постановяване на въззивното решение, а именно 13.VІІІ.2017 г., вече е било констатирано наличието на противоречива практика на съдилищата по така релевирания значим за изхода на делото правен въпрос и затова, с определение № 167/25.VІІ.2017 г. на състав на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 950/2017 г., касационното производство по същото е било спряно – на основание чл. 292 ГПК, а на ОСГТК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по въпроса: „Кога става изискуемо задължението за връщане на дадено имуществено благо в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – при начална липса на основание и от който момент се дължи обезщетение за забава?”
В срока по чл. 13 ГПК Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло с тълкувателно решение № 5/21.ХІ.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г., според което: „При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни”. Следователно в процесния случай е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като атакуваното от търговеца осъдително въззивно решение се е явява постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в горното тълкувателно решение на ОСГТК. В тази връзка настоящият състав на ВКС съобрази и обстоятелството, че същото решение на САС е влязло в сила в частта, с която срещу настоящия касатор е бил уважен иск с правно основание именно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /за присъждането на главница в размер на сумата от 1 357 831.49 лв./.
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2163 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.VІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1183/2018 г.
У К А З В А на касатора „Сакса” ООД /ЕИК[ЕИК]/ чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер общо на 3 690.35лв. (три хиляди шестстотин и деветдесет лева и тридесет и пет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните, както и на третото лице-помагач на страната търговеца ответник по исковете „Ей Би Ди Си” ЕООД-гр. Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2