О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 15.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 440 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11840/25.VІ.2018 г. на Държавата, представлявана от министъра на финансите, подадена против решение № 1199 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 16 май 2018 г., постановено по т. д. № 778/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 799/27.ІV.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-4, по т. д. № 4874/2016 г.: за осъждането й – на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото „Главболгарстрой” АД-София сума в размер на 127 014 лв., представляваща равностойността на разходи за допълнително извършени през 2006 г. строителни работи по реконструкция и преустройство на административна сграда, находяща се на [улица] [населено място], ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /17.VІІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Това първоинстанционно решение е било постановено и при участието на Висшия съдебен съвет, конституиран като трето лице-помагач на страната на държавата /т.е. на ответника по осъдителния иск/, но в тази му част то е било обезсилено от въззивния съд като процесуално недопустимо.
Оплакванията на държавата, като касатор, са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, вкл. и като „очевидно неправилно”, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на ответното по касация „Главболгарстрой” АД-София с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде отхвърлен, алтернативно – делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, държавата като неин подател, обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, така и с наличието на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните четири правни въпроса:
1./ „Дали извършването на допълнителни СМР от изпълнители, които са извън обхвата на обществената поръчка и сключения въз основа на нея договор, вкл. и без спазване на изричната уговорка в последния, че такива строителни работи могат да бъдат извършвани само след допълнително договаряне между страните и по утвърдени от възложителя цени, представлява заобикаляне на Закона за обществените поръчки и дава ли това право на изпълнителя да претендира стойността им на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД?”;
2./ „Прекъсва ли погасителната давност, съгласно чл. 116, б.„б” ЗЗД, предявеният срещу ненадлежен ответник иск по отношение на по-късно конституирания по делото надлежен ответник?”;
3./ „При приложението на императивна правна норма, следва ли съдът служебно да събере необходимите доказателства за правилното изясняване на спора от фактическа страна и чия е доказателствената тежест за установяване разместването на имуществените блага при неоснователното обогатяване – на ищеца или на ответника?”;
4./ „За правилното установяване на размера на дължимото обезщетение по иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вследствие извършени подобрения (СМР) в недвижим имот, достатъчно ли е да се направи съпоставка между пазарната стойност на имота преди извършването им и след този момент, от която да може да се прецени коя е по-малката сума между обедняването и обогатяването?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Главболгарстрой” АД-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /А.В.П./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокиран е довод, че касаторът не е изложил каквито и да било аргументи, че посочените от него въпроси по т.т. 1-4 от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, „включително, че е налице неясна нормативна уредба, по която липсва съдебна практика или е налице съдебна практика, която е неточна и се нуждае от промяна или осъвременяване – с оглед на настъпили промени в законодателството или обществените условия”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в осъдителната чу част /по иска с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, воден от „Главболгарстрой” АД срещу държавата/, въззивната инстанция е приела, че процесните СМР, в равностойността на които се обективира установеното в случая неоснователно обогатяване на ответника, са били предприети във връзка със съществуващи облигационни отношения между дружеството и трето лице – Висшият съдебен съвет, произтичащи от сключен помежду им по реда на ЗОП договор от датата 12.VІІІ.2005 г. На тази плоскост, като неоснователни /вкл. „неотносими към процесния спор”/, са били преценени от САС защитните възражения на държавата, представлявана от министъра на финансите, основани на тезата й за неизпълнение на поети по силата на същата сделка задължения за изрично договаряне на допълнително възникналите видове работи, а оттам – и за заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Счетено е от въззивния съд, че тези СМР представляват полезен резултат именно за държавата, доколкото сградата, в която същите са били извършени и приети по законоустановения ред, представлява публична държавна собственост /видно от надлежно приобщения по делото Акт № 06438/6.ХІІ.2007 г./ и в това се изразява обогатяването на ответника: щом като от негова страна е била придобита една имуществена полза за сметка на друг правен субект, в случая търговеца ищец, като същевременно липсва основание за посоченото имуществено разместване. При така установеното наличие на фактическия състав на неоснователното обогатяване, като ирелевантни са преценявани от състава на САС обстоятелствата кому е било предоставено управлението на сградата на [улица] [населено място], както и дали е налице заобикаляне на конкретни разпоредби в ЗОП. Придържайки се към константната съдебна практика по исковете с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е изхождал от положението, че е в тежест на търговското дружество ищец се явява доказването /”по категоричен и безспорен начин”/ както на стойността на направените от него разходи, така и на пазарната стойност на имота след извършването им. Така, съпоставяйки, размера на обедняването на търговеца ищец /127014 лв./ с този на обогатяването на държавата /159 199.69 лв./, САС е осъдил последната да заплати на дружеството по-малката от двете суми. Що се отнася до главното възражение на държавата за неоснователност на исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – предвид погасяването й с изтичане общата 5-годишна давност, въззивната инстанция го е преценила като неоснователно, но всъщност – преклудирано, препращайки в тази връзка към мотивите на отменителното решение № 224/11.ІV.2016 г. на ВКС, ТК, постановено по т. д. № 19/2015 г., където ясно е било разграничено, че предпочитаният от ищцовото „Главболгарстрой” АД ответник по предявения осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е била държавата, видно от обстоятелствената част на исковата молба, депозирана в канцеларията на първостепенния съд на 17.VІІІ.2011 г., докато МРРБ погрешно е било посочено като неин представител. Решаващият правен извод на САС е бил, че от датата на подписването на акт Обр. 15 за приемането на сградата след процесния ремонт – 25.VІІІ.2006 г., която е меродавния момент на преминаване на имуществената облага за сметка на обеднелия търговец към патримониума на държавата, следва да се приеме, че е започнала да тече и давността по чл. 110 ЗЗД, т.е. от този момент вземането му е станало изискуемо, като до завеждането на делото по същата И.М. не са изминали пълни 5 години.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. , правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите три въпроса от изложението на касатора по члб. 284, ал. 3 ГПК към жалбата не са въобще относими към предмета на спора по делото, а последният /с пор. № 4/ се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането дали е налице някоя от релевираните от касатора допълнителни предпоставки за това – в случая по т.т. 1 и 3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй както то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане по чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК /във вр. чл. 81 ГПК/, държавата, като касатор, ще следва да бъде осъдена да му заплати дължимо юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1199 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 16.V.2018 г., постановено по т. дело № 778/2018 г.
О С Ъ Ж Д А Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – на ответното по касация „Главболгарстрой” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2