3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1896 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10064 от 26.ІХ.2016 г. на софийското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 288 на тричленен състав на ВКС, ТК, І-во т.о. от 1.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1368/2016 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во срещу определение № 24/23.ХІІ.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в по ч. гр. дело № 4216/2015 г.: за допускане на обезпечение на иска с правно основание по чл.19, ал. 3 ЗЗД, предявен от търговеца настоящ частен жалбоподател срещу ответното [фирма], чиито предмет е било обявяването за окончателен на предварителен договор от 15.І.2010 г., посредством спиране – под условието на внесена в 2-седмичен срок парична гаранция в размер на 15 000 лв. на изпълнителните действия по изп. дело № 20138380402837 по описа на ЧСИ М.Б.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за несъобразяване от страна на състава на ВКС, че допускане обезпечение на предявения от него конститутивен иск е било извършено за първи път от въззивния съд, както и при необсъждане на релевираните две обстоятелства: 1. /Изрично посочената от САС обжалваемост на определението му в частта, с която обезпечението се допуска вече под условието на внесена парична гаранция от 15 000 лв.; 2./ Неподписването на атакувания акт на САС от председателя на състава /съдията А. П./ без да за посочени причините за това от страна на старшия член /съдията М. Г./, съгласно изискването на чл. 236, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. С оглед това се претендира отменяването му и произнасяне по същество от настоящата инстанция, като бъдело оставено в сила определението от 6.Х.2014 г., постановено по т. д. № 8225/2012 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-12.
Двамата ответници по частната жалба [фирма]-Сoфия” и [фирма]-София не са ангажирали становища на своите представители по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во пред ВКС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на търговеца настоящ частен жалбоподател предходният тричленен състав на ВКС е приел, че в конкретната хипотеза обезпечителната мярка е била веднъж вече допусната от първостепенния съд /СГС/, което определя пр-вото по чл. 390 по това дело като двуинстанционно: „независимо от това дали САС потвърждава или отменя допуснатото обезпечение”.
Като правилен /законосъобразен/ този решаващ правен извод на предходния тричленен състав на ВКС ще следва да бъде споделен.
Съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи парична /или имотна/ гаранция в определен от него размер „и в случая по ал. 1, т. 1” – т.е. независимо от обстоятелството, че поначало искът е бил подкрепен с убедителни писмени доказателства. Това „задължаване” обаче, не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол, вкл. и в хипотезата, когато е било извършено от „втората поред първа инстанция”. Ето защо погрешното посочване във финалната част от диспозитива на определението на САС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС единствено „в частта, с която се определя парична гаранция”, не само, че не създава основание за атакуването му по този ред, но и по естеството си представлява само признание на факта, че конкретната обезпечителна мярка /по чл. 397, ал. 1, т. 3 in fine ГПК/ е била допусната за първи път от първостепенния съд.
В заключение, не се констатира постановеното от въззивния съд определение да не е подписано от председателя на състава.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 288 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, І-во т.о, от 1.07.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1368/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1896 по описа за 2016 г.